Определение № 736 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 21/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. М. против въззивно решение на № 1311 от 29.09.2010 год. по гр. дело № 1809/2010 год. на Пловдивски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 5970,83 лв., произтичащи от довършително строително -монтажни работи, вложен труд и материали, подробно описани в диспозитива на решението със законна лихва от 09.01.2009 год. до пълното изплащане на задължението и е оставено в сила решение № 1171 от 15.04.2010 год. по гр. дело № 174/2009 год. на Пловдивски районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 3013 лв., представляваща неплатен остатък от последна вноска за заплащане на цената на придобит недвижим имот, съгласно сключен на 14.03.2007 г. предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и договор за строителство за апартамент № 1, с площ 86 кв. м на втори етаж в жилищна сграда на [улица], район „В.”, [населено място]. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси - съставлява ли нов договор за изработка извършването на допълнително строително-монтажни работи, извън договореното с договора за строителство от 14.03.2007 год., и по какъв начин следва да бъде определен обема и стойността на този договор; съставлява ли обикновеното фактическо предаване на изработеното, приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и допустимо ли е извършване на прихващане на възнаграждение за извършената работа с неустойка за забавено изпълнение. Поддържа, че поставените въпроси за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а с оглед представи съдебни решения по т. д. № 559/2008 г. на ВКС и т. д. № 972/99 г. на ВКС се поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че представената съдебна практика не е относима към предмета на настоящето дело, основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулирано и доводите в изложението касаят съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове за парични вземания, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението правни въпроси по приложението на чл. 264 ЗЗД не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика. Жалбоподателят е представил съдебно решение по тър. дело № 972/99 г. на ВКС по приложението на ч. 264, ал. 1 ЗЗД, с което е прието, че приемането на извършената работа по договор за изработка, който е неформален и подвид на договора за строителство, включва фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното, от което следва, че приемане има, само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора, т. е. приемането на извършеното съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД е не само едно фактическо, но и едно правно действие. Приетото с посоченото съдебното решение не влиза в противоречие с решаващите мотиви на съда по настоящето дело за уважаване на иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение е прието, че строителния обект е бил приет за въвеждане в експлоатация с акт № 15 от приемателна комисия, в която са участвали и собствениците на отделните имоти в сградата, между които и ответника - жалбоподател, който е встъпил във владение на апартамента и по този начин с конклудетни действия е приел обекта във вида предоставен му от продавача - изпълнител, поради което и без приемателно - предавателен протокол, той следва да заплати довършителните строително - монтажни работи извършени от изпълнителя по искане на възложителя с материали по - скъпи от предложените, съобразно заключение на техническа експертиза за изпълнените допълнителни СМР в обекта - вложени труд и материали по количествено - стойностна сметка. Видно е, че изводите на съда с обжалваното решение по правните въпроси по приложението на чл. 264, ал. 1 ЗЗД не са в противоречие с представената съдебна практика. Установено е фактическо получаване на изработеното (жалбоподателят е встъпил във владение на апартамента), съчетано с мълчаливо, чрез конклудентни действия, изразено правно изявление, че работата е съобразена с договора (жалбоподателят не доказва в хода на изпълнението да са възникнали спорове по качеството на СМР), което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правеният въпрос - допустимо ли е извършване на прихващане на възнаграждение за извършената работа с неустойка за забавено изпълнение е извън предмета на спора по делото. Жалбоподателят не е правил доводи за забавено изпълнение на СМР, нито възражения за прихващане, поради което не се налага обсъждане на представеното съдебно решение по т.д. № 559/2008 г. на ВКС, касаещо направено възражение за прихващане с насрещни вземания към ищеца, произтичащи от договор за изработка, нито отговор на въпрос, който не е бил обсъждан с обжалваното решение. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 290, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. т. 3-та, посочена формално, без да са развити съображения. С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.