Определение № 8495 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Администрати5внопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частни жалби на „Никмар - Транс “ ООД, чрез процесуален представител адв. Лалова, срещу определение № 11172 от 15.11.2023 г. постановено по адм. д. № 8213/2023 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, седмо отделение и срещу разпореждане от 25.03.2024 г. на Председателя на седмо отделение на ВАС, постановено по искане за допълване в частта на разноските на Разпореждане от 15.02.2024 г. по вх. № 14913 от 18.10.2023 г. по описа на ВАС. В частните жалби се твърди неправилност на оспорените определение и разпореждане, като постановени в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че оспорените актове противоречат на разпоредбите на чл.143 АПК и чл.81 ГПК, според които разноски се присъждат с всеки акт, с който делото приключва в съответната инстанция. Иска се оспорените определение и разпореждане да бъдат отменени, като се присъдят направените разноски по адм. д. № 8213/2023 по описа на ВАС и се допълни Разпореждане от 15.02.2024 г. по вх. № 14913 от 18.10.2023 г. по описа на ВАС, седмо отделение в частта за разноските. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба срещу определение № 11172 от 15.11.2023 г. постановено по адм. д. № 8213/2023 г. по описа на ВАС, седмо отделение – Агенция „Пътна инфраструктура“, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и разпореждане, и срещу актове, подлежащи на касационен контрол, поради което са процесуално допустима. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното определение № 11172 от 15.11.2023 г. постановено по адм. д. № 8213/2023 г. по описа на ВАС, седмо отделение, е отхвърлено искането на „Никмар - Транс “ ООД за допълване на определение № 9013 от 28.09.2023 г. по адм. дело № 8213/2023 г. по описа на ВАС в частта за разноските, като неоснователно. Прието е от тричленния състав на ВАС, че отговорността за разноските в съдебното производство по оспорване законосъобразността на обжалвания електронен фиш, какъвто е спора по същество, висящ пред Административен съд - Варна, е уредена в разпоредбата на чл. 143 от АПК и е обусловена от изхода на делото, поради и което компетентен да се произнесе по спора по същество и съответно с оглед на резултата и за разноските, е административния съд, след възобновяване на спряното производството с финализиращия съдебен акт. С обжалваното разпореждане, Председателят на седмо отделение на ВАС е отхвърлил искането на „Никмар - Транс “ ООД за допълване на Разпореждане от 15.02.2024 г. по вх. № 14913 от 18.10.2023 г. по описа на ВАС, седмо отделение, в частта на разноските. Посочил е за недопустимо присъждането на разноски преди разрешаването на делото по същество от съответната инстанция. Приел е, че след като с разпореждане от 15.02.2024 г. по вх. № 14913 от 18.10.2023 г. е върната частната жалба с вх. № 14913/18.10.2023 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение № 9013/28.09.20203 г. постановено по адм.д. № 8213/2023 г. по описа на ВАС, седмо отделение, по отговорността за разноските в производството следва да се произнесе първоинстанционният съд при разрешаването на спора по същество. Така постановените определение и разпореждане са правилни. Разпоредбата на чл. 143 от АПК регламентира, че съдебните разноски се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция /чл. 172а, ал. 1, т. 7 от АПК и чл. 81 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК/, което води до извод, че отговорността за разноските се определя с акта, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство. Дължимостта на съдебните разноски зависи от крайния резултат на делото, предвид чл. 143 от АПК и чл.78 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, защото правото на разноски за страната зависи от разрешаването на спора по същество. Съгласно правилото на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебния спор. Разпоредбата не намира приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ /както в настоящия случай/. При него разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение, ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор. С постановеното по адм. д № 8213/2023 г. по описа на ВАС определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу протоколно определение от 20.04.2023 г. на АС-Варна по КАНД № 160/2023 г., с което производството по делото е било спряно, не е разрешен по същество правния спор и същото не слага край на делото. Разпоредбите на чл. 143 от АПК и чл.81 от ГПК регламентират правото на разноски с оглед крайния изход на спора, поради което същите следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваните определение и разпореждане са постановени при липса на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 от АПК, поради което следва да бъдат оставени в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия