Решение № 7716 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 858/2020 г.

Решение № 7716 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 858/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози /З03/. Образувано е по жалба от "Уникредит Булбанк" АД, срещу Заповед № ЛС-04-118 от 06.03.2019 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, против Заповед № 3-00003 от 07.01.2019 г. на директора на Централния регистър на особените залози, с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелства по договор за особен залог по партидата на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в качеството му на залогодател, заявено от "Уникредит Булбанк" АД. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Развити са съображения за материална незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят поддържа, че нито един от изводите на Министъра на правосъдието в обжалваната заповед не може да аргументира отхвърлянето на жалбата срещу отказа за вписване. Счита, че съгласно приложимата редакция на закона, вписването може да бъде отказано само, ако заявлението няма нужното съдържание, като друга проверка по факти и обстоятелства ЦРОЗ не е оправомощен да прави. Оспорва изводът, че ДАДРВЗ не отговаря на изискването за "залогодател" по смисъла на чл. 3 ЗОЗ, тъй като не е търговец. Счита и че това изискване е валидно само при първоначалното учредяване на особения залог, докато последващия приобритател придобива качеството залогодател по силата на закона. Намира за неправилен изводът на Министъра на правосъдието и че срещу ДАДРВЗ като държавно учреждение не може да бъде осъществено принудително изпълнение. Оспорва и разбирането, че залогът е погасен ex lege, доколкото този факт следва да бъде установен изрично в отделно производство. По тези съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. Ответната страна - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния му представител юрк. Борисова, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е отказ на министъра на правосъдието по смисъла на чл. 29, ал. 1, от ЗОЗ, в приложимата редакция ДВ. Бр. 30/2006 г., постановен в производство по чл. 31 - чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към Министерство на правосъдието /ПУДЦРОЗМП/. Нормата е специална по отношение на общите правила за обжалване на индивидуални административни актовете по чл. 145, ал. 2 от АПК, поради което следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е административният акт, издаден от министъра на правосъдието, а не първоначалният отказ на директора на ЦРОЗ към МП. До този извод се достига и при тълкуването на нормата на чл. 35, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП, според която при отхвърляне на жалбата от министъра на правосъдието централната регистърна служба препраща съответно към чл. 31 от правилника, т. е. относно оспорването на отказа за вписване в ЦРОЗ. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт. Процесната заповед е връчена на заявителя на 13.03.2019 г., като жалбата до Върховен административен съд е подадена на 20.03.2019 г., т. е. в рамките на 7-дневния срок по чл. 35, ал. 2 от ПУДЦРОЗМП. Следователно, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по заявление, подадено от от "Уникредит Булбанк" АД за вписване на обстоятелства по договор за особен залог, сключен между от "Уникредит Булбанк" АД в качеството му на заложен кредитор и "Полисан" АД ЕИК *********, в качеството му на залогодател, по партидата на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за особените залози. Към заявлението са приложени следните документи: декларация за истинност по чл. 27, ал. 2, т. 4 ЗОЗ; пълномощно; Договор особен залог върху движими вещи – СМЦ и незавършено производство от 03.08.2011 г., сключен по реда на ЗОЗ между "Уникредит Булбанк" АД в качеството му на заложен кредитор и "Полисан" АД, вписан в ЦРОЗ с рег. № 2011080301570 и Анекс № 2 от 26.01.2012 г. към договора; документите, въз основа на които е извършено първоначалното вписване с рег. № 2011080301570 и допълнително вписване с рег. № 2012020101137 от 01.02.2012 г. в ЦРОЗ; Борсови договори за покупко-продажба с рег. № 195/19.07.2017 г. и рег. № 305/21.11.2017 г., сключени между Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в качеството на продавач и "Полисан" АД, в качеството на продавач за продажба на 4 200 тона котелно гориво и 12 053 00 тона котелно гориво; документ за внесена държавна такса за вписване на особен залог. Със Заповед № 3-00003 от 07.01.2019 г. директорът на ЦРОЗ е отказал вписването в ЦРОЗ на основание чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 3, т. 1 ЗОЗ. Отказът за вписване е връчен на В. Стефанов, пълномощник на заявителя, лично на 06.02.2019 г. видно от отбелязването в заявлението. Този отказ е обжалван пред министъра на правосъдието, като със Заповед № ЛС-04-1118 от 06.03.2019 г. е отхвърлена жалбата на дружеството - заявител и отказът за вписване на обстоятелства е потвърден. Органът е мотивирал заповедта с констатация, свързана със съдържанието на заявлението, а именно, че в него като залогодател е посочено лице, което не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 ЗОЗ. Този извод е обосновал с характера на ДА като държавно учреждение със специална правосубектност, което не се променя и не придобива качеството "търговец" поради обстоятелството, че извършва покупки и продажби на нефтопродукти или поради фактът, че сделките по своята същност са търговски. Допълнителен аргумент е изложено и обстоятелството, че принудително изпълнение и извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ срещу държавно учреждение са недопустими, поради което вписването на залога губи своята цел и правно значение. В заповедта е прието и че в конкретния случай на основание чл. 7 ЗОЗ разпореждането със заложеното имущество от страна на залогодателя "Полисан" АД, доколкото не излиза извън обхвата на обикновената дейност на дружеството по занятие, е довело до погасяване на залога ex lege. По тези мотиви Министърът на правосъдието е отхвърлил жалбата на "Уникредит Булбанк" АД срещу постановения със Заповед № 3-00003 от 07.01.2019 г. на директора на ЦРОЗ отказ за вписване на обстоятелства по договор за особен залог по партидата на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу процесната заповед на Министъра на правосъдието за неоснователна. Извършената в изпълнение на чл. 168 АПК служебна проверка за законосъобразност на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на адмнистративно-производствените правила. Материалната компетентност на министъра на правосъдието да се произнася по отказ за вписване в ЦРОЗ произтича от нормата на чл. 29, ал. 1, изр. 1 от ЗОЗ, в приложимата редакция ДВ, бр. 30/2006 г., според която отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът е мотивиран съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, като изложените фактически и правни основания обезпечават правото на защита на адресата на акта и проверката за спазване на материалния закон. В административното производство е спазена процедурата по чл. 31 от Правилника за устройство и дейността на ЦРОЗ към МП като отказът на министъра на правосъдието е отбелязан в заявлението за вписване, както и подадената жалба. При проверка на материалната законосъобразност на оспорения административен акт се установява правилно приложение на материалния закон и съобразяване с целта на закона. Вписването на особените залози е регламентирано в два нормативни акта - ЗОЗ и приетия на основание чл. 23 от него ПУДЦРОЗ. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от закона са посочени обстоятелствата, които подлежат на вписване. Съгласно чл. 27 ЗОЗ вписването се извършва въз основа на заявление по образец, чието съдържание и приложения са детайлно регламентирани в същата разпоредба, доразвити и в кореспондиращият чл. 9 ПУДЦРОЗ. Неправилно е разбирането на жалбоподателя, че по реда на чл. 28 ЗОЗ, длъжностното лице, разглеждащо заявлението е ограничено в проверката само до формалното му съответствие със закона. Чл. 3 ЗОЗ поставя специално изискване към лицата, които могат да притежават качеството залогодател като основна фигура и дерогирането му чрез подаване на заявление, което изпълнява формалните изисквания на закона, би направило впиването нищожно. В случая констатацията на органа се отнася до императивно изискване на закона, поради което възражението на жалбоподателя, че органът не е имал правото да прави тази проверка е неоснователно. Противното би означавало да се впише като залогодател лице, което не може да има това качество. Същевременно, съдът споделя разбирането на административния орган, че Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" няма качеството "търговец" по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, в нито една от характеристиките на дейността, обхванати от трите алинеи на посочената разпоредба. Неправилно жалбоподателят счита, че сделките по покупко-продажба на нефт и нефтопродукти придават това качество на ДАДРВЗ. Тълкуването на чл. 1 от Търговския закон обосновава извод, че извършването на абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 с. з. предпоставя и предполага качеството търговец на лицето, което ги извършва, само когато сделките се извършват по занятие. Терминът "по занятие" няма легална дефиниция в ТЗ, но се е наложило разбирането, че понятието изисква дейността да е източник на постоянен доход, сделките да се извършват основно с цел печалба, системно и постоянно. Именно на това кумулативно изискване не отговаря ДАДРВЗ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" същата е специализиран орган на Министерския съвет, на бюджетна издръжка (ал. 3 УП). Според Правилника ДА "ДРВЗ" провежда държавната политика в областта на планирането, създаването, съхраняването, опазването, обновяването, поддържането, освобождаването, ползването, отчитането, финансирането и контролирането на държавните резерви и военновременните запаси на страната, а в изпълнение на тази дейност и по силата на Закона за държавните резерви и военновременните запаси Агенцията осигурява изпълнението на възложените й с акт на Министерския съвет задачи по създаването на държавни резерви и осигурява създаването на военновременните запаси, както и чрез договори възлага създаването им на търговци и организации, на които с акт на Министерския съвет са възложени военновременни задачи (чл. 16, ал. 1 и 2). Съгласно чл. 18 от ЗДРВЗ обновяването на държавни резерви с нарушаване на наличностите се извършва по решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган от агенцията. Изложеното обосновава извод, че ДА "ДРВЗ", която е на бюджетна издръжка, извършва сделки покупко-продажба на нефт и нефтени продукти, за да обезпечи осъществяваната от нея дейност по формиране и обновяване на държавния резерв и запаси, а не като основна, самостоятелна дейност, източник на постоянен доход. Следва да бъде съобразено и че тези сделки се извършват по реда на ЗОП. В контекста на изложеното е и дейността на ДА "ДРВЗ", по реда на специалния Закон за запасите от нефт и нефтопродукти, на който се позовава жалбоподателят. По силата на ЗЗНН агенцията създава и поддържа запаси от нефт и нефтопродукти за извънредни ситуации и целеви запаси, като сключените сделки са именно в изпълнение на така възложената й дейност. Не може да се приеме и че ДА "ДРВЗ" попада в третата хипотеза на чл. 1 ТЗ, предвид статута й на администрация на пряко подчинение на МС и специализиран орган за изпълнение на специфична държавна политика, което не съответства на понятието "търговско предприятие" по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ, нито организацията на администрацията и отделите в Агенцията и техните функции и задачи могат да се разглеждат като изпълняващи изискването дейността да има такъв предмет и обем, че да се води по търговски начин. Неправилно е разбирането на жалбоподателя и че чл. 3 ЗОЗ определя само лицата, които първоначално могат да учредят особен залог, но не и лицата, които впоследствие могат да придобият качеството "залогодател". Действително, съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2015 г., трето лице, придобило движима вещ, предмет на вписан особен залог, заложното право му се счита известно с оглед чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и следователно противопоставимо по чл. 12, ал. 1 ЗОЗ, поради което придобива движимата вещ обременена със залога и лицето има положението на залогодател, съобразно с чл. 13, ал. 1 ЗОЗ. С оглед даденото тълкуване, приобретателят на вещ, предмет на особен залог, вписан по партидата на праводателя му, придобива качеството "залогодател" в отношенията си със заложния кредитор, като заложното право му е противопоставимо. Това обстоятелство, обаче, не предопределя вписването на приобретателя в ЦРОЗ като залогодател, което вписване е относимо към третите лица и прави заложното право противопоставимо и на тях, поради придаването на публичност. За впиването на приобретателя като залогодател в ЦР важат правилата и изискванията за извършването на първоначално вписване на договор за залог, уредени в ЗОЗ и регламентирани в чл. 9 от ПУДЦРОЗМП, сред които и ограничението на чл. 3 ЗОЗ. Съдът намира за правилен и допълнителният аргумент, изложен в заповедта, че е недопустимо принудително изпълнение срещу държавния орган. В отговор на изложеното в жалбата до съда, следва да бъде посочено, че макар принципно принудително изпълнение срещу запаси от нефтопродукти за извънредни ситуации, каквито се установява, че са придобитите количества котелно гориво в настоящия случай, да е допустимо, изведено по тълкувателен път от разпоредбите на ЗЗНН, то следва да се прави разлика между запасите за извънредни ситуации, създавани от лицата, посочени в чл. 22 ЗЗНН и придобитите от ДА "ДРВЗ" запаси от нефт и нефтопродукти за извънредни ситуации. Вторите по силата на чл. 3, ал. 1 ЗЗНН са частна държавна собственост, но съобразно правилното на чл. 519, ал. 1 от ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, което означава, че не е възможно образуването на изпълнителни дела и извършването на изпълнителни действия срещу държавни учреждения. Така, заложният кредитор е лишен от именно тази защита, поради което и впиването на особения залог по партидата на приобретателя, пораждащо противопоставимост на заложното право спрямо трети добросъвестни лица, не може да изпълни своята цел и правно значение. По горните съображения, съдът в настоящия състав, намира за неоснователни изложените от жалбоподателя възражения срещу оспорената заповед. Същевременно, при служебната проверка за законосъобразност на постановения отказ, съдът констатира, че подаденото от "Уникредит Булбанк" АД заявление за вписване на обстоятелства не отговаря на изискванията за съдържание и приложения, регламентирани в чл. 27 ЗОЗ и чл. 9 ПУДЦРОЗ. За да бъде извършено исканото вписване, за което важат правилата и изискванията за извършването на първоначално вписване на договор за залог, уредени в ЗОЗ и регламентирани в чл. 9 от ПУДЦРОЗМП, е необходимо да е налице съгласие на залогодателя. Това изискване следва от чл. 27, ал. 2, т. 3 и чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗОЗ, както и чл. 9, ал. 4, т. 1 ПУДЦРОЗ, според които към заявлението се прилага писменото съгласие на залогодателя за вписване на обстоятелствата. Чл. 28 ПУДЦРОЗ регламентира реда, по който следва да бъде дадено писменото съгласие на лицето. В процесния случай това условие не е било спазено от заявителя, а същото следва да бъде отнесено към необходимото съдържание на заявлението за вписване на договора за особен залог. Доколкото съгласие на залогодателя не е налично в преписката по заявлението, и предвид цитираните по-горе норми, ВАС намира, че не е изпълнено съществено изискване на чл. 27 ЗОЗ към съдържанието на заявлението. С оглед горното, при подадено заявление за вписване, чието съдържание не е пълно според изискванията на чл. 27 от ЗОЗ и чл. 9 от ПУДЦРОЗМП, отказът за вписване се явява материално законосъобразен, дори ако проверката обхваща единствено изпълнение на формалните изисквания за съдържание, както твърди жалбоподателят. Изложеното обосновава извод, че оспорената Заповед № ЛС-04-118 от 06.03.2019 г., издадена от Министъра на правосъдието е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, поради което жалбата, подадена от "Уникредит Булбанк" АД следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски по реда на чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 8, ал. 3 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.