Решение № 10239 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2015 г.

Решение № 10239 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалбата на Христо Янев Янев, от гр. Обзор - регистриран кандидат на ПП "Герб" за кмет на кметство Обзор, община Несебър, подадена срещу решение № 2371-МИ/27.09.2015 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, негова "жалба/сигнал" срещу решения № № 94, 95, 96 и 97 от 22.09.2015 г. на ОИК - Несебър, и при условията на чл. 53, ал. 4, изр. второ ИК е отхвърлен проект за оставяне на сигнала без уважение. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение на ЦИК, по които жалбоподателят прави искане за отмяната му. Ответникът - Централната избирателна комисия, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Местна коалиция "Зора", чрез процесуалния си представител адвокат Георги Костолов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 58, ал. 1 ИК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Централната избирателна комисия е образувано по "сигнал/жалба", подадена от Христо Янев Янев, срещу решения № № 94, 95, 96 и 97 от 22.09.2015 г. на ОИК - Несебър, с които са уважени заявления на Местна коалиция "Коалиция Зора" за регистрация на кандидатски листи за участие в изборите за общински съветници, за кмет на община и кметове на кметства в община Несебър - гр. Обзор и с. Тънково. ЦИК приема подадената жалба за недопустима, тъй като подателят й няма правен интерес от оспорването. Изводът за процесуална недопустимост на контролното производство по чл. 88, ал. 1 ИК е изведен и с оглед изричното правило на чл. 417, ал. 3 ИК, съгласно което само отказите на общинска избирателна комисия за регистрация на кандидатски листи подлежат на обжалване по реда на чл. 88 ИК. По тези съображения ЦИК е оставила жалбата без разглеждане. Наред с това, поради липса на необходимото мнозинство, ЦИК не е могла да формира решение по направено предложение сигналът да бъде оставен без уважение, при което постановила и решение за отхвърляне на проект по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ ИК. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради следното: В производството по чл. 88, ал. 1 ИК, Централната избирателна комисия действа в качеството на горестоящ орган, който в контролно производство проверява законосъобразността на обжалвани решения на общинските избирателни комисии. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването и в тези случаи е наличието на обоснован и доказан правен интерес за подателя на жалбата по чл. 88, ал. 1 АПК. Такъв в процесната хипотеза несъмнено не е налице, доколкото пред ЦИК Христо Янев атакува решения на ОИК - Несебър, на които не е адресат, издадени в едностранно охранително производство, и позитивни за заявителя. Посочените обстоятелства изключват правен интерес от оспорването за третото, неучастващо в производството по регистрация лице. Още повече, че чл. 417, ал. 3 ИК предвижда изрично, че по реда на чл. 88 ИК могат да бъдат обжалвани само отказите, но не и решенията, с които са уважени подадени заявления за регистрация на кандидатски листи, каквито са оспорените пред ЦИК актове на ОИК. Последните, с оглед изрично законово ограничение, са изключени от контрола, осъществяван от Централната избирателна комисия. Предвид изложеното настоящият състав приема, че Централната избирателна комисия точно е определила рамките на осъществявания от нея по реда на чл. 88, ал. 1 ИК контрол, а оттам и че правилно жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Доколкото формулираният от ЦИК, отделен диспозитив по обективирания в жалбата сигнал, няма самостоятелно правно значение, същият не влече различно произнасяне по съществото на спора. Дори да се приеме, че в случая ЦИК е следвало да се произнесе по сигнал, в какъвто смисъл са наведени оплаквания от жалбоподателя, то оспорването на произнасянето на ЦИК по него, би било недопустимо с оглед изричното правило на чл. 124, ал. 2 АПК. Последното в съотношението си към Изборния кодекс, има характер на специален закон, изключващ приложението на общата разпоредба на чл. 53, ал. 4, изр. второ ИК. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение