Определение № 231 от 06.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 853/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба на В. А. В. от[населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. Д. С. срещу въззивно решение № 720/03.06.2010 г. по в. гр. д. № 558/2010 г. на Окръжен съд,[населено място], с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу “Е. ОН Б. -мрежи” АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 67, ал. 4 от Закона за енергетиката, както и в частта за разноските. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е зачел общоизвестен и служебно известен на съда факт, свързан с правоприемството на ответното дружество спрямо бившите електроразпределителни дружества и по този начин е нарушил процесуалното правило на чл. 155 ГПК, както и обстоятелството, че този факт не е бил оспорван. Ж. счита, че са доказани предпоставките за възникване на отговорността по иска с правно основание чл. 67, ал. 4 от ЗЕ, във вр. с чл. 49 ЗЗД. По отношение на предявената претенция за заплащане на обезщетение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се поддържа, че изводите на въззивната инстанция по повод материалноправната легитимация на ответника са необосновани, а оттук се излагат съображения за неправилност на решението в частта, с която е прието, че липсва облигационна връзка между страните. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на конкретно формулиран правен въпрос и неотносимост на приложеното като съдебна практика решение на В. окръжен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ж. не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой според него е материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен противоречиво от съдилищата. Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В действителност в изложението се сочи като значим въпрос извадка от въззивното решение “липсват предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество, и че същото не е материалноправно отговорно и по двата предявени иска” и се твърди, че казусът е разрешен по различен начин с решението на В. окръжен съд от 19.03.2007 г. по в. т. д. № 100/2007 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на ВРС, без да се мотивира по какъв въпрос е налице идентичност и в какво се състои различието в приложението на закона от визираните съдилища спрямо едни и същи факти. Касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретни процесуални норми, относими при събиране и преценка на доказателствата, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване и съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. При този изход на делото, при направено изрично и своевременно искане в писмения отговор, на основание чл. 78 ГПК на ответника по касационната жалба ще следва да бъдат присъдени разноските за това производство в размер на 297,58 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на В. адвокатски съвет. Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение