Решение № 296 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 173/2010 г.

Обжалвано е определение № 2* постановено на 18.01.2010 год. по гр.дело № 645/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІІ-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на В. С. Г. и А. Я. Г. за присъждане на разноски пред въззивния съд и в частта, с която са осъдени да заплатят разноски по делото на: Теньо Я. К. 27 лева, а на Д. С. К. – 529 лева. Недоволни от определението са В. С. Г. и А. Я. Г., двамата от с. В., Пловдивска област, представлявани от адвокат Р от Пловдивската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е незаконосъобразно и необосновано тъй като не е съобразено, че ищците са оттеглили жалбата си като мотива затова е, че А. Я. Г. е възстановил изцяло процесната ограда, а освен това жалбоподателят Д. К. не е претендирал разноски за въззивното производство и не е съобразено, че В. Г. няма противоправно поведение за завеждане на искове и против нея, при което не е взето предвид, че решението е обезсилено само спрямо първия ищец Д. К., а Т. и Д. К. са оттеглили въззивната си жалба, поради което не им се следват разноски, а такива се следват на частните жалбоподатели. От Д. Я. К., представляван от адвокат Р от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар. Ответникът по частната касационна жалба Д. С. К., представлявана от адвокат В в писмен отговор по чл.276,о ал.1 ГПК заявява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по въззивното дело е прекратено съответно решението по приложеното дело-обезсилено само в частта за произнасянето по исковете на жалбоподателката /Д. С. К./ против въззиваемите /поради оттегляне на жалбите, подадени от Д. и Т. К. / и отказ на Д. К. от исковете против въззиваемите, направени – оттеглянето и отказът във връзка с възстановяването на оградата, съборена от А. Г. на 07.07.2008 год. С оглед обстоятелството, че въззиваемите/ответници по спора/ са дали повод за завеждане както на настоящото, така и на приложеното дело, искането на Г. за присъждане на разноски е оставено без уважение, а на К. е уважено. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Определението по краен извод е правилно. Взето е предвид, че адвокат И като пълномощник на Д. К. е заявил изрично, че претендира разноски; Д. К. е направила отказ от иска, а Т. К. е оттеглил въззивната жалба, поради което на основание чл.233, изр.2 ГПК първоинстанционното решение е обезсилено по приложеното дело само по отношение на исковете, предявени от К. срещу В. и А. Г., а въззивното производство е прекратено. Отделен е въпросът, че страната, която е поискала присъждане на разноски на основание чл.80 ГПК, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция; в противен случай тя няма право да обжалва решението /в случая определението/ в частта за разноските, което в случая не е сторено пред въззивната инстанция. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, при който изход на спора на Д. Я. К. не се присъждат разноски пред настоящата инстанция тъй като по отношение на него определението е влязло в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение