Определение № 122 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 142/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на гражданско дружество „Айдарица М. ;,представлявано по назначение от Д. Х. ,чрез адв. С срещу определене от 09.01.2009г по ч. гр.д. № 747/2008г на Смолянски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на касаторите срещу определение №347 от 15.10.2008г на Чепеларски районен съд във връзка с разноските. Частната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено поради констатирано неизпълнение на указания във връзка с прилагане на доказателства за процесуалното представителство. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното определение. При даване на указанията въззивният съд е приел заявеното качество на Д. А. Х. като изпълнителен директор ,указано е единствено да се представи дружествения договор и решение за представляващ гражданското дружество, което е изпълнено. При липса на изрични указания относно обстоятелството кое лице е „изпълнителен директор"на дружеството ,Смоленски окръжен съд неправилно е приел да процедира по чл. 262 ал.2т.2 от ГПК. Частната жалба е постъпила в срок, срещу подлежащо на касацонно обжалване определение по реда на чл.274 ал.2 предл. първо от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение Смолянски окръжен съд е приел, че не са изпълнени указанията, дадени с определение от 12.12.2008г по редовността на частната жалба. Поставен е бил въпросът за представителната власт на „изп.директор"на едно гражданско дружество, с оглед качеството на последния да упражни процесуално права по пълномощие на сдружените физически лица, съответно да упълномощава адвокат от името на ДЗЗД„Айдарица- М. ;.казанието е да са заяви потвърждение на извършените процесуални действия, да се представи дружествения договор и решение(на съответния според този договор орган), за заявеното представителство. Изисканите документи са били представени в срок, но въззивният съд е констатирал, че от същите не може да се направи извод дали именно лицето Д. Х. е „изпълнителния директор" назначен съгласно устава на гражданското дружество да го представлява по дела, като упълномощава адвокати. Представено е протоколното решение от 20.05.2006г на УС на дружеството за упълномощаване на изпълнителния директор, но не е цитирано името му. Въз основа на тази констатация е прието ,че указанията не са изпълнени и жалбата е недопустима. Определението е неправилно. С процесуалните си действия въззивният съд е нарушил изискването на чл. 7 ал.1 от ГПК и служебното начало. Санкцията на чл. 262 ал.2 т.2 е неприложима за случай ,при който указанията за представяне на конкретни доказателства във връзка с представителната власт или процесуалната правоспособност са формално изпълнени, но същите не са достатъчни за съда и не обосноват категоричен извод за редовно упълномощаване. Допълнително възникналият с оглед представените доказателства въпрос ,ако не е коментиран в указанията по чл. 262 ГПК, подлежи на изясняване по същия ред. Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Смолянски окръжен съд. Липсващият в случая документ, от който може да се направи пряк извод за това кое лице е получило назначение да осъществява представителство, жалбоподателят е приложил към частната жалба и въззивният съд следва да го съобрази. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.