Определение № 234 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г.

С писмена молба вх. № 9219/3.11.2010 г. адвокат А. С., в качеството на процесуален представител на ответник по касация Р. Г. Т. на основание чл. 248, an. 1 ГПК моли да се допълни решение № 617/15.10.2010 г. на ВКС, III г. о. относно размера на разноските, направени от доверителя му съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а на основание чл. 250, ал. 1 ГПК моли да се допълни постановеното решение относно дължимите лихви от страна на СО по уважения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ. За ответника по молбата Столична община е подаден писмен отговор от процесуален представител юрисконсулт А. Г.. Поддържа се, че молбата за присъждане на разноски е неоснователна с оглед обстоятелството, че не е направено искане, а относно иска за обезщетение за неизползван отпуск се счита, че това задължение не е лихвоносно. Молбата е подадена в законовия срок. Искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно, поради липса на заявено искане за присъждане разноски за касационната инстанция. Искането за допълване на решението с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК за присъждане на лихва по уважения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е неоснователно. Искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание е уточнен с писмена молба на процесуалния представител на ищеца от 23.05.2007 г. /л. 43 от гр. д. № 7661/07 г., СРС, 57 с-в за 85 работни дни на обща стойност 1982.88 лв. Претенция за присъждане на законна лихва върху посочената главница не е предявена. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение