Решение № 13154 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2019 г.

Решение № 13154 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Кмета на Община Петрич и Главния архитект на община Петрич, чрез процесуалните им представител, и на "Сензор техно интернационал - Петрич" ООД, чрез процесуалния му представител, против решение № 2010 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 77/2018 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отменена по жалба на С. Пенева от [населено място] Заповед № I – С – 160 от 13.10.2017 г. на Кмета на община Петрич, Разрешение за строеж № 155 от 13.10.2017 г. на Главния архитект на община Петрич и инвестиционен проект, одобрен на 13.10.2017 г., съставляващи комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) за обект "За производствени и складови дейности – цех за производство на електроника и електротехника и администрация" в УПИ XV – 240015, м. "Кумли - Мерата", в землището на гр. Петрич. В касационните жалби се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба на С. Пенева, тъй като посочват, че тя не се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, за което да е налице право да оспорва КПИИ. Алтернативно твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при одобряване на КПИИ, както и за това, че същият противоречи на закона. Твърдят и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно това, че съдът необосновано не е кредитирал назначената по делото единична СТЕ от вещото лице арх. Гошева, а се е позовал на тройната такава, в която посочват, че липсват установявания, на които се е позовал съдът. Искат да бъде отменено оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава КПИИ. Касаторите Кметът на община Петрич и Главния архитект на община Петрич претендират разноски за двете инстанции, а касаторът "Сензор техно интернационал - Петрич" ООД претендира разноски за тази инстанция. Ответникът по касационните жалби С. Пенева, чрез процесуалния си представител и с отговор на касационните жалби, изразява становище за неоснователност на същите. Прави възражение за прекомерност по исканията за разноски от касаторите. Ответниците Б. Туджарови и Д. Туджаров не се явява и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК чрез куриерска фирма и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Частните жалби също са подадени в срока по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 211 от АПК, от страни адресати на оспореното определение, поради което и те са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. За да постанови оспореното решение АС – гр. Благоевград е приел, че е сезиран с допустима жалба на С. Пенева, а именно от лице, за което е налице правен интерес от оспорване на КПИИ като непосредствено засегнато от него по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 150 от ЗУТ, тъй като имота обект на ПУП е съседен на имота на жалбоподателката Пенева пред АС – гр. Благоевград. Приел е, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота, предмет на плана. В тази връзка е приел, че промяната на предназначението на имотите е дефинирана в § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, като промяна на ползване от един начин в друг, съгласно съответните кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и нормативните актове по прилагането му. Посочил е, че съобразно таблицата на Приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в сила от 13.01.2017 г. съдържа класификатора за начина на трайно ползване на поземлените имоти, като в т. 6 от таблицата "поземлени имоти за производствени и складови обекти" са изчерпателно посочени различните видове кодове. Позовал се е на констатациите на вещите лица от назначената тройна СТЕ, като е приел, че те са посочили, че с одобрената с оспорената заповед за изменение на ПУП, част от КПИИ е допусната промяна на предназначението на УПИ XV – 240015, обосновавайки се с факта, че в КПИИ предназначението на същия е "за производствено – складови дейности -; цех за производство на електроника и електротехника и администрация", а одобреният инвестиционен проект и разрешение за строеж са за "търговско – складова сграда за електроника с администрация". Съдът се е позовал на изслушване в съдебно заседание на тройната експертиза, според което допълването с "търговска дейност" в РС води до различна от посочената в плана за регулация дейност на обекта, а това неминуемо е приел, че води и до промяна на кода на процесния имот, който от складова база с код 1850 е придобил код 1920 – за друг вид производствен складов обект. Приел е в тази връзка, че тъй като земеделският имот на оспорващата С. Пенева се явява съседен на УПИ XV – 240015, предмет на КПИИ, то жалбата й е допустима съобразно чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. По същество на спора е приел, че при одобряване на КПИИ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно констатирано разминаване на предназначението на имота по одобрения с КПИИ ПУП и вида на сградата по предназначение, разрешена с одобреното в рамките на КПИИ РС. Приел е и допуснато съществено нарушение, тъй като проекта на изменение на ПУП, част от КПИИ, не е бил съобщен на заинтересованите страни в частност на жалбоподателката пред първата инстанция. Поради това е отменил актовете, включени в КПИИ и е осъдил община Петрич да заплати разноските по делото. Решението на Административен съд – гр. Благоевград е недопустимо. С оспорения КПИИ са одобрени, както следва: със заповед № I – С – 160 от 13.10.2017 г. изменение на ПУП – ПР за УПИ XV – 240015 м. "Кумли - Мерата", землището на гр. Петрич с идентификатор № 56126.240.15 по действащата кадастрална карта на града и отреждане по действащия ПУП "за склад за промишлени стоки и администрация" в "за производствено – складови дейности – цех за производство на електроника и електротехника и администрация", като се запазва предимно производствената устройствена зона с предвидени устройствени показатели – плътност на застрояване – 60%, процент озеленяване – 25%, Кинт – 1, 0 и височина 1-3 ет. (3 – 10 м.) и начин на застрояване свободно; с разрешение за строеж № 155 от 13.10.2017 г. въз основа на одобрени проекти от същата дата за строеж "Търговско – складова сграда за електроника и администрация" в посочения УПИ. От доказателствата се установява, че жалбоподателката в първата инстанция С. Пенева в качеството й на наследник на Д. Туджаров е съсобственик заедно с другите ответници в това производство на съседния на имот предмет на КПИИ, а именно имот идентификатор № 56126.240.14, който е със статут на земеделска земя. Чл. 150, ал. 1 и 2 от ЗУТ допуска "По мотивирано искане на възложителя кметът на общината, съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството, по компетентност може да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива", като "Комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: 1. проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; 2. инвестиционен проект". Съгласно ал. 3 на чл. 150 от ЗУТ "Частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 на заинтересуваните лица по чл. 131". Тази разпоредба очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят е признал право на жалба срещу КПИИ, а именно това са лицата по чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ. Първият спорен по делото въпрос е дали жалбоподателката пред първата инстанция има такова качество, като съдът е признал правото й на жалба позовавайки се на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като безспорно другите предпоставки по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ не са налице. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, на която се е позовал съдът, за да приеме оспорването за допустимо предвижда, че "непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана". В настоящия случай не е налице тази хипотеза. Неправилно съдът е приел, че понятието за промяна на предназначението на имотите е дадена в § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ. § 5, т. 41 от ЗУТ посочва, че "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане". Видно от цитирания текст същият касае обекти или части от обекти, а съобразно т. 39 на § 5 от ДР на ЗУТ "Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър". Т. е. т. 41 на § 5 касае и дава легално понятие за промяната на предназначението не на имотите, поземлените имоти, а на обектите, т. е. на строежите, самостоятелни или реални части от строежи, като тяхното предназначение се определя съобразно кодовете по ЗКИР, но не и на поземлените имоти. Следва да се посочи в тази връзка и че приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016 г. определя начина на трайно ползване на имотите, което се определя от фактическия начин на ползването им и би имало значение при определяне на предназначението на имотите за територии без устройствени планове, когато предназначението им се определя от начина им на трайно ползване, но не и за територии, за които има ПУП. Т. е. видно от посоченото при определяне на това дали е налице промяна на предназначението на имот, а не на обект, § 5, т. 41 и нормите по ЗКИР са неприложими. ЗУТ в чл. 8 разписва конкретното предназначение на имотите в различните видове територии – урбанизирани, земеделски, горски, с особена защита и т. н. Съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, която е относимата, тъй като спорният имот е в урбанизирана територия: "Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: 1. в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други". Видно от разпоредбата изброяването е примерно, като съответно с наредба по чл. 13 от ЗУТ са конкретизирани различните видове предназначение на имотите. Това е наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. Чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7/2003 г. посочва, че "Предназначението на териториите и поземлените имоти по ал. 5 и 6 може да бъде: 1. за жилищни нужди; 2. за производствени и складови дейности; 3. за рекреационни дейности; 4. за озеленени площи; 5. за спорт и атракции; 6. за културно-историческо наследство; 7. за обществено и делово обслужване; 8. за движение и транспорт; 9. за инженерно-техническа инфраструктура; 10. за комунално обслужване; 11. за земеделска дейност; 12. за горски насаждения; 13. за водни площи; 14. за природна защита; 15. за превантивна защита; 16. за възстановяване и рекултивация; 17. за специално предназначение; 18. за смесено предназначение; 19. за друго предназначение". Видно от цитираната разпоредба предназначението на поземлен имот по т. 2 от разпоредбата може да е "за производствени и складови дейности", т. е. същите са обединени в едно и съответно дали конкретното предназначение за имота ще е само за складови или за производствени и складови дейности, законодателят не прави разлика. В посочената разпоредба не е предвидено като отделно предназначение на имотите за търговска дейност, тъй като същата е неминуемо свързана с множество от разпоредбите, а именно при производствените и складовите и при общественото и делово обслужване би могло да се извършва и търговска дейност. Т. е. видно от посоченото и съобразно приложимите разпоредби в настоящия случай не се установява промяна на предназначението на поземления имот, предмет на оспорения КПИИ, тъй като и по предходния действащ план същият попада в рамките на предназначението очертано по чл. 4, ал. 7, т. 2 от Наредба № 7/2003 г. и по одобрения ПУП – ПР като част от КПИИ същият отново попада в рамките на чл. 4, ал. 7, т. 2 от Наредба № 7/2003 г. Това, че административният орган в оспорения КПИИ е конкретно записал точно за какво ще се ползва имота, представлява само конкретизиране на предназначението за "производствени и складови дейности", а именно че ще е и за електроника и за производство и за складиране, и не се отразява на факта, че не се установява промяна на неговото предназначение по посочените правила, който е и правен въпрос, а не такъв на технически знания. По отношение на допустимостта на оспорването във връзка с чл. 150, ал. 3, същият се определя от рамките на чл. 131, ал. 1 и 2 от ЗУТ и касае предназначението на ПИ, което в настоящия случай във връзка с изложените по–горе съображения не се установява да е било променяно. Във връзка с това съответно липсват предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ за допустимост на жалбата на С. Пенева (В този смисъл Определение № 9517 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2019 г., II о., докладчик съдията М. Аврамов; Определение № 7757 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2017 г., II о., докладчик председателят С. Йонкова; Определение № 15109 от 13.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2014 г., II о., докладчик председателят Г. Костова). Гореизложеното налага извода, че с оспорения КПИИ предназначението на имота не е променено. Следователно собствениците на съседни имоти, каквато е жалбоподателката пред АС – гр. Благоевград, не са непосредствено засегнати от предвижданията му и съответно не са легитимирани да го оспорят. Т. е. оспорването пред първата инстанция в цялост е било недопустимо, а подадената жалба от С. Пенева срещу КПИИ от 13.10.2017 г. на административните органи на Община Петрич е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Като е достигнал до обратен извод, разгледал е жалбата и се е произнесъл със съдебен акт по същество, АС – гр. Благоевград е постановил оспореното решение в противоречие със закона, като е постановил недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено. Предвид изхода на спора е основателно искането на касаторите Кмета на Община Петрич, Главния архитект на община Петрич и на "Сензор техно интернационал - Петрич" ООД за присъждане на разноски, като по отношение на Кмета и главния архитект на община Петрич е основателно искането за разноски за двете инстанции, а искането на дружеството – касатор следва да се уважи за тази инстанция. Основателно е обаче възражението на ответника по касация С. Пенева за прекомерност на искането за разноски. По отношение на Кмета и главния архитект на община Петрич следва да бъде уважено искането за разноски, както следва досежно заплатената СТЕ в размер на 150 лв. и досежно искането за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди ответника по касация С. Пенева да заплати на община Петрич в размер на 100 лв. за всяка инстанция, представляваща юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. По отношение на касатора "Сензор техно интернационал - Петрич" ООД е основателно искането за присъждане на разноски в размер на 370 лв. за заплатената от тях държавна такса, а по отношение на претенцията за присъждане на разноски в размер на адвокатско възнаграждение от 3000 лв., за което е представен договор за правна помощ, съдът намира същото за прекомерно предвид това, че по делото е проведено едно съдебно заседание и същото не разкрива фактическо или правна сложност, която да обоснове такъв размер на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав намира, че на този касатор следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на минимално предвиденото такова по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство по дело по ЗУТ, а именно 600 лв.