Определение № 214 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 908/2010 г.

Постъпила е молба от касатора В. Г. Г.-Й. от [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на определение № 122 от 10.02.2011 год., постановено по настоящото дело, с което в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 476 от 14.04.2010 год. по гр.дело № 1861/2009 год. Недоволен от съдебния акт е касаторът/молител/, който в срока по чл.250, ал.1 ГПК претендира за допълването му понеже счита, че липсва произнасяне „по свързания с първия въпрос основен материално-правен въпрос-относно възможността да бъде придобит по давност процесния обект-покрит вход за двора, именно: общите части обект ли са на самостоятелно юридическо съществуване и могат ли да бъдат обект на прехвърлителни сделки и на придобивна давност, ако няма промяна на предназначението им по установения със закона ред – със съгласието на всички етажни собственици”. Пространни съображения се излагат по съществото на спора дали обектът „покрит вход” следва да се приеме с характер на несамостоятелен или на самостоятелен обект. От Т. Д. Н., представляван от адвокат В. А. Д. от В. адвокатска колегия; Д. А.; Т. П. Т. и Г. П. Т., представлявани от адвокат Д. Г. Илиева са постъпили отговори със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа молбата с оглед наведените основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е допустима, но по същество – неоснователна. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, което в случая не е налице. Ето защо постановяването на допълнително определение предпоставя такава непълнота на определението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното определение. Не сме пред непълно, а пред неправилно определение, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи, някое възражение или искане, защото в случая касационната инстанция се е произнесла по целия спорен предмет, но без да вземе предвид претендирано от ответника или ищеца материално-правно положение тъй като ако се съобразят може да се стигне до друго определение, различно от постановеното, което с оглед разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК е недопустимо. Очевидна фактическа грешка(ОФГ) е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на определението и затова е недопустимо чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда, защото по този ред – чл.247 ГПК, не могат да се поправят грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. Държим ли сметка за същността на ОФГ, важно е, че нейното поправяне никога не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда. В случая, така както са изложени съображенията пространно целят промяна на резултата по постановеното определение в производството по чл.288 ГПК и касаят спора по същество. По изложените съображения молбата по чл.247 и чл.250 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.247 и чл.250 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение