Решение № 29 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2008 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б гражданско от деление, постановено на 29.02.2008 год. по гр.дело № 2282/2007 год., с което е оставено в сила решение от 03.04.2007 год. по гр.дело № 16420/2006 год. на Софийския районен съд, 77-ми състав за уважаване на трите обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Недоволен от въззивното решение е касаторът(ответник по спора) „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация(СБДПЛР)- П. ”ООД със седалище и адрес на управление гр. С., представляван от адвокат К от АК- П., който го обжалва в срока почл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният сд се е произнесъл по съществен въпрос от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: „на едно от общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение предвидено в чл.325, т.8 от КТ; начина на установяване на точния момент от който се приема, че служителят, който е избран или спечелил конкурса е постъпил на работа и е започнал изпълнението на длъжността и относно приложението на чл.63 и 96 КТ. От ответника по касация В. П. М. от гр. С., представлявана от адвокат К от САК епостъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото, за което липсва данни да са сторени. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното: Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с