Решение № 6698 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2013 г.

Решение № 6698 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Авия-2001" ООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя Снежана Мичева, срещу решение № 210 от 27.12.2012 г., постановено по адм. д. № 150/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация, издаден от орган по приходите при Община Троян. Дружеството навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на отдел "Местни приходи" при Община Троян изразява становище за недопустимост на касационната жалба и алтернативно - за нейната неоснователност. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. От приетите доказателства е видно, че "Авиа-2001" ООД е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 1 794 кв. м, ведно с построените в него кино "Балкан" с площ от 664 кв. м и лятно кино с площ от 999 кв. м, в кв. 308, УПИ 4-19-19 по плана на гр. Троян. Този имот е придобит с постановление за възлагане на недвижим имот № 15048/19.03.2002 г., издадено от публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания. Имотът е деклариран първоначално с декларация вх. № 1107438/30.08.2002 г., като е определена отчетна стойност в размер на 66 249 лв. Жалбоподателят е придобил собственост и върху 1 062 кв. м, представляващи 1062/2856 идеални части от дворно място, цялото с площ 2 856 кв. м, находящо се в гр. Троян. Този имот е деклариран с коригираща декларация с вх. № 257 от 08.09.2005 г. с вписана отчетна стойност от 9 150 лв. В полза на дружеството е издадено разрешение за строеж № 204/22.10.2008 г. за извършване на "Преустройство и реконструкция на зимно кино в бизнес център", разположен в имот с кадастрален № 763198.502.299 в парцел IV - "За профсъюзен дом, кино и проектантска организация", кв. 308 в гр. Троян, ул. "Раковска" по одобрен инвестиционен проект. С декларация вх. № 389/22.06.2010 г. по чл. 17 от ЗМДТ жалбоподателят е декларирал недвижим имот в гр. Троян, ул. "Раковска", представляващ земя и сграда, с посочени от него отчетни стойности за земята 20 000 лв. и за сградата - 55 399 лв. Освен това, с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 1829/22.06.2010 г., е декларирал земя с площ от 2856 кв. м и застроена площ от 664 кв. м. Декларирал е сграда на два етажа, представляваща търговски обект с РЗП от 1 062 кв. м. С АУЗД № 60/23.04.2012 г. е определен размера на задълженията за данък недвижими имоти за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г. в общ размер 1830,36 лв., от които 150,80 лв. за 2010 г. и 1679,56 лв. за 2011 г. Размерът на лихвата за просрочие към 23.04.2012 г. е 138,76 лв. Размерът на таксата за битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е 1570 лв. и лихва за просрочие в размер на 105,80 лв. Жалбоподателят е оспорил АУЗД в частта относно определяне размера на данък недвижими имоти по реда на административното обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Същият е потвърден с решение № 60/15.05.2012 г. от горестоящия компетентен орган. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, чиито заключения съдът е обсъдил ведно с всички събрани по делото доказателства и е възприел при условията на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Установил е, че размера на данъка е правилно изчислен в съответствие с чл. 15 от Наредба № 6 за определяне на местните данъци на територията на Община Троян. Направил е извод за недоказаност на твърденията на дружеството за липсата на годен обект за данъчно облагане. В съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 от ЗМДТ административният съд е приел, че независимо дали недвижимите имоти се използват или не, данъчното задължение е възникнало и ДНИ следва да бъде заплатено в определения размер от собственика на имота. В касационна жалба "Авия-2001" ООД твърди, че имотът - обект на данъчно облагане, е частично разрушен с цел реконструкция, за което му е издадено и разрешително от Община Троян. И тъй като през процесния данъчен период не е бил въведен в експлоатация, за тази част от него данък не се дължи. Според касатора, неизпълнението на задължението за деклариране по чл. 14 от ЗМДТ може да обоснове административно-наказателна отговорност, но не и да предизвика дължимостта на несъответстващ с фактическото състояние на имота данък. Тези възражения са неоснователни. Първоинстанционният съд е направил изводите си в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът уведомява общината по местонахождението на имота писмено, в двумесечен срок, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С изменението на чл. 17, ал. 2 от ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), за предприятията по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ също е въведено задължение за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и за нежилищните имоти, върху които придобиват право на собственост. С § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г.) на същите е вменено и еднократното задължение в срок до 30 юни 2010 г. да подадат декларации по чл. 14 от закона за вече притежаваните от тях към влизането в сила на изменението на закона нежилищни имоти, както и за тези, върху които имат учредено ограничено вещно право на ползване. Тоест, въведеното с § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ задължение е именно за подаване на декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, като единствено е разширен обхватът на неговите адресати и е определен различен, по-дълъг срок за подаването на тези декларации. Според заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, част от недвижим имот - бивше зимно кино в гр. Троян, действително е разрушено, а преустройството му е в начален етап. Към момента строителството е спряно. Необходима предпоставка за отпадане на задължението за заплащане на местния данък обаче е това обстоятелство да бъде декларирано по надлежен ред, което в конкретния случай не е сторено и за това страните не спорят. Законът разграничава случаите на използван недвижим имот по смисъла на чл. 13 от ЗМДТ като наличие на годен за използване обект, облагаем по силата на закона и използваем обект, т. е. обект, при който е налице фактическа невъзможност за използването му. От значение за конкретния казус е хипотезата, в която са налице неизползваеми недвижими имоти - сгради, разрушени с оглед реконструкцията им, но нереконструирани, респ. незавършени и невъведени в експлоатация, т. е. строящи се. В рамките на делото несъмнено е установено, че строителството върху въпросната част от сградата е започнало в края на 2008 г. Въпреки това, през следващите годишни данъчни периоди не са отразени промени в статута и състоянието на сградата, нито е декларирана промяна в обстоятелствата, която да наложи промяна в размера на целият дължим от дружеството данък за притежаваните от него земя и сгради. Съгласно разпоредбата на чл. 23, вр. с чл. 14 от ЗМДТ, размерът на данъка, след първоначално декларираната смяна на собственост, се определя служебно от компетентния орган при общинската администрация. При наличие на промяна в съществените за недвижимият имот обстоятелства лицето - собственик на облагаемият имот, е длъжно да ги декларира, след което органът е длъжен да ги съобрази при определяне на размера на публичните задължения. При липсата на спор, че декларация за промяна на обстоятелства не е подадена от касатора, неоснователни са твърденията му, че неправилно е изчислен размера на дължимият данък, като не е съобразено обстоятелството за реконструкция на сграда - обект на данъчно задължение. Компетентният орган, въз основа на последно декларираните данни за имотите - собственост на дружеството, законосъобразно е определил дължимия размер. Данъкът за недвижими имоти е публично задължение, чиито размер се определя на основата на разписаните в закона и наредбата на общинския съвет норми. Задължение на собствениците на недвижими имоти е да декларират всяка промяна в обстоятелствата, когато такава настъпи, предвид разпоредбите на чл. 14 и сл. от ЗМДТ. Неизпълнението на законовото задължение за деклариране, съчетано с принципа на служебно определяне на размера на данъка, преклудира възможността дружеството да търси частично ревизиране на ДНИ чрез неговото намаляване в хипотезата на чл. 16 от ЗМДТ. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението на Административен съд - Ловеч като правилно постановено следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от касационния ответник в писмения отговор искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция за защита от юрисконсулт и представеното пълномощно, в полза на Община Троян следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв. на основание чл. 228, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд