Решение № 8758 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Административен съд - Хасково срещу решение 32 от 04.02.2022 г. по адм.д. 308/2021 г. на Административен съд Кърджали, с което Административен съд - Хасково е осъден да заплати на PC - Транспорт ООД сума в 30 000лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от правораздавателната дейност н - платени от ищеца имуществени санкции, наложени му с 10/десет/ броя наказателни постановления: НП 45-0000041; НП 45-0000042; НП 45-0000043; НП 45-0000044; НП 45-0000045; НП 45-0000046; НП 45-0000047; НП 45-0000048; НП 45-0000049 и НП 45-0000050, всички издадени на 01.03.2018 год. от началник на Областен отдел "Автомобилна администрация - Хасково, с всяко едно от които на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00/три! хиляди/ лева, потвърдени с окончателни съдебни решения, постановени по КАНД 568/2018г.; КАНД 569/2018г.; КАНД 570/2018г.; КАНД 571/2018г.; КАНД 572/2018г.; КАНД 573/2018г.; КАНД 630/2018г.; КАНД 655/2018г.; КАНД 656/2018г. и КАНД 338/2019г., всички по описа на Административен, съд - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.10.2021 год., до окончателното й изплащане. Излагат се касационни основания по чл.209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че решението е недопустимо, тъй като претенцията е за имуществените вреди претърпени в резултат от неправилно транспониране в националното законодателство на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства, отговорността за което не е на юридическото лице Административен съд - Хасково, поради което съдът е следвало да му се укаже към кого да насочи иска и да с прекрати производството срещу АС Хасково. Счита, че решението е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че СЕС установява три условия за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на нейните органи за вреди от нарушение на правото на ЕС, а именно: нарушените норми от общностното право да предоставят права на частноправни субекти; да бъде възможно установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на съответния акт; да е налице причинно- следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица. В практиката на СЕС се установява и едно допълнително, четвърто условие, което е изрично закрепено и в чл.2в. ал.1 от ЗОДОВ - нарушението да е достатъчно съществено. Съгласно практиката на СЕС (Решение от 30 септември 2003 г. по дело С- 224/01 - Gerhard Kobler, и др.) нарушението, извършено от национален съд, следва да се счита за достатъчно съществено винаги когато постановеният и влязъл в сила съдебен акт противоречи на норми от правото на ЕС с директен ефект. Дружеството ищец не посочва конкретна правна норма от общностното право, която да е с директен ефект и която да му предоставя права. Ищецът не сочи с изброените в исковата молба окончателни съдебни решения съставите на Административен съд - Хасково да не са приложили конкретна разпоредба от регламент, която е следвало да приложат по силата на прякото му приложение и примата на правото на ЕС над противоречащи му разпоредби от националното законодателство. Съгласно практиката на СЕС, някои разпоредби на дадена директива също могат по изключение да имат пряко действие в дадена държава-членка, дори и ако съответната държава все още не е приела акт за транспониране, в случай че: директивата не е транспонирана в националното законодателство или е транспонирана неправилно; разпоредбите на директивата са повелителни и достатъчно ясни и точни; разпоредбите на директивата предоставят права на частни лица. Когато са изпълнени всички тези условия, съответните лица могат да се позоват на въпросната разпоредба пред органите на публичната власт. В този смисъл и решение от 25 юни 2015 г., Indelnj ir investicijij. draudimas и Nemaniunas, по дело С-671/13, според което във всички случаи, когато от гледна точка на съдържанието си разпоредбите на директива са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националните юрисдикции срещу държавата членка, ако тя не е транспонирала в срок директивата в националното право или ако я е транспонирала неправилно. В процесния случай съображенията на ищеца за нарушаване общностното право са основани на твърдяно противоречие на постановените от Административен съд Хасково окончателни съдебни решения с параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006. Текстът в посочения параграф представлява съображение, обосноваващото приемането на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО), поради което няма характер на повелителна норма с директен ефект. Счита, че съображение 9, на чието нарушаване се позовава ищецът, не е сред изброените норми, подлежащи на транспониране в националното законодателство, за да доведе нетранспонирането му, респективно неправилното му транспониране, до възможност частноправните субекти да поискат от националните юрисдикции пряко да приложат съдържанието му. Неправилно решаващият съд възприел, че текстът на съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО поражда права за частноправни субекти и неправилно достигал до заключение за характера на тези права. Дори да се приеме, че за постигане целите на Директивата на държавите-членки не е позволено да налагат медицински прегледи (като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на моторни превозни средства) за срок, различен от този за подновяване на свидетелството за управление, то корелиращото на това задължение право, касаещо срока на представяне на доказателства, би възникнало единствено за водачите на превозни средства, подлежащи на медицински прегледи, но не и за дружеството ищец. В този смисъл, доколкото РС - Транспорт ООД не е правният субект, които черпи права от твърдината за нарушена (неприложена) от съда норма от правото на ЕС, то не е налице и изискуемата пряка причинно-следствена връзка между неприлагането на разпоредбата от съда и претърпените от дружеството имуществени загуби, поради заплащането на определените с влезли в сила наказателни постановления санкции. Решението на национална юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което е от естество да ангажира отговорността на държавата, само ако с това решение посочената юрисдикция явно не се е съобразила с приложимото право, или ако това нарушение е извършено въпреки наличието на трайно установена практика на Съда в тази област. Съгласно практиката на СЕС (напр. решения от 30 септември 2003 г., Kobler, С- 224/01 и от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, С-173/03) отговорността би могла да се ангажира само в изключителния случай, в който националната юрисдикция е допуснала очевидно нарушение на приложимото право. А за да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение, следва да се отчитат всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд. Така съгласно практиката на СЕС, сред елементите, които могат да се вземат предвид в това отношение, се включват по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните органи, умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза, както и неизпълнението от разглежданата юрисдикция на задължението й за отправяне на- преюдициално запитване по силата на член 267, трета алинея ДФЕС. При всички положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване, или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение. Излага доводи, че решените от Административен съд Хасково десет касационни дела с административнонаказателен характер не са имали за предмет на правния спор разпоредби относно тази годност на водачите, наети от дружеството ищец, за да бъде преценявано правилното транспониране на Директивата. Именно защото изискванията относно психологическата годност на определени категории водачи на моторни превозни средства не спадат към минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на моторни превозни средства, визирани в Директива 2006/126/ЕО, не е бил предмет на преценка от този съд включително въпросът относно изпълнението или неизпълнението на задължението на държавата да уеднаквява срока на Удостоверението за психологическа годност (издавано по реда на Глава шеста от Наредба 36 от 2006 г.) със срока на валидност на издаденото на водача Свидетелство за управление на МПС. С изброените в обжалваното решение десет наказателни постановления административнонаказателната отговорност на ищеца РС - Транспорт ООД е била ангажирана за неизпълнение задължението му, предвидено в чл.57, ал.1 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, предвиждащо лицето по чл.2, ал.1 да допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Според §5 от Преходните и заключителни разпоредби на същата, визираната Наредба се издава на основание чл.7, ал.3, чл.25, ал.2, чл.29, ал.2, чл.31, ал.2 и § 4а от Закона за автомобилните превози. Законът за автомобилните превози и Наредба 11 от 31.10.2002 г. урегулират специфичните обществени отношения на вътрешни и международни превози на пътници и товари, и поради тази причина въвеждат различни нормативни предпоставки за осъществяване на подобна обществена дейност, за разлика от всички останали водачи, управляващи превозни средства. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че отговорността на касатора следва да се ангажира, тъй като не е приложил задължително тълкувателно решение по съединени дела С-6/С-9 от 1990. Не претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е . неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е приел, че при постановяването на окончателните съдебни решения по посочените десет броя КАНД, не са били съобразени и приложени относими норми на европейското законодателство, на правото на Европейския съюз в случая на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 год. относно свидетелства за управление на превозни средства. Съображенията са, че решаващите съдебни състави на Административен съд Хасково се позовали на чл.7, т.1, буква а от Директивата и направили заключение, че държавите - членки могат да въвеждат в националното си законодателство и периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност извън тези, които се изискват при издаване на свидетелство за управление на МПС. Чл.7 от Директивата, Издаване, валидност и подновяване, т.1 , съдържа пет букви - от б.а до б.д, в които са регламентирани изискванията към кандидатите, за да им бъде издадено свидетелство за управление на МПС, като в цялата т.1 не се съдържа текст, който да предвижда, че държавите - членки могат да въвеждат в националното си законодателство и периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност извън тези, които се изискват при издаване на свидетелство за управление на МПС. Приел, че в чл.7, т.3 от Директивата се съдържат текстове, които предвиждат, че държавите - членки могат да приемат по-строги стандарти, свързани с контрола на физическата и психическата годност на водачите, че стандартите за прегледите за физическа и психическа/умствена/ годност могат да бъдат по-строги, но честотата на съблюдаване на тези по-строги стандарти, т.е. срокът на извършване на тези прегледи, задължително следва да съвпада със срока на валидност на издаденото свидетелство за управление на МПС. Изложил мотиви, че в подкрепа на тези аргументи е разпоредбата на чл.7, пар.3, буква б, абзац 4 от Директивата, съгласно който: Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. Съгласно чл.7, пар.3, буква б, абзац 6 от Директивата Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. Съгласно чл.7, пар.3, буква б, абзац 7 от Директивата Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове., като в изречение второ на същия абзац е указано, че Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство. Направил извод, че последното изменение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба 36 от 15.05.2006 год. на министъра на транспорта, на която са се позовали решаващите състави на Административен съд Хасково в постановените окончателни съдебни решения, е направено с ДВ, бр.41 от 01.06.2012 год., т.е. повече от седем месеца преди влизането в сила на изменението на чл.51 от ЗБЛД, като е ясно при това положение, че предвиденият в нея тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност не е съобразен със срока на валидност на свидетелството за управление на МПС за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, регламентиран в ал.4 на чл.51 от ЗБЛД и изискванията на Директива 2006/126/ЕО са въведени в ЗДвП и в ЗБЛД, но не са въведени в подзаконовия нормативен акт - Наредба 36 от 15.05.2006 год., издадена от министъра на транспорта, на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, Решението е правилно. Неоснователни са доводите, че обжалваното решение е недопустимо. Ищецът е обосновал претенцията с вреди от правораздавателната дейност на съда, поради което не е следвало да се насочва към друг ответник, друг е въпросът, че е могъл да поиска конституиране и на други ответници. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 от АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в разпоредбата на чл. 340, § 2 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите (разбирани като Договор за Европейския съюз и ДФЕС) е един от основните принципи на правото на Съюза, който е провъзгласен за първи път решение на Съда на Европейския съюз от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6 и 9/90. С него СЕС постановява, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата практика на СЕС са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това условията следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, съответно ответниците. Правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частно правните субекти от нарушаването му. СЕС приема в свои решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. Материално правните предпоставки се определят от СЕС в неговите решения са кумулативни и същите са посочени в първоинстанционното решение - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37). Задължението на държавата членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на ПЕС съществува във всички хипотези на нарушаването му, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправянето на вредите. Според приетото от СЕС в т. 20 и т. 23 от решението му по дело С-168/15 принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на ПЕС, за което носи отговорност държавата, е приложим и когато въпросното нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, при наличието на същите материалноправни предпоставки. Съдът е приел, че това се налага предвид съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми. Държавата участва в съдебните производства по спорове за обезщетения за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ). Без да става страна по делото, тя е обвързана от постановеното решение. Положението на АС - Търговище, като национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по отнесен пред нея правен спор по административнонаказателно производство, не изключва възможността иск за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на ПЕС, да бъде предявен против него като процесуален субституент на държавата с твърдения, че това нарушение е допуснато в правораздавателната му дейност. Преценката за това дали допуснатото нарушение на ПЕС е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции. При така очертаната правна регламентация, предвид характера на производството по обезщетение, образувано по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ подлежащите на установяване в него материални предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и установените по делото факти, изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск срещу АС - Хасково е правилен. С наказателните постановления издадени на РС- Транспорт" ООД за нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. по чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози. По делото е установено, че отговорността на РС- Транспорт" ООД е била ангажирана за осъществяване на административни нарушения на чл. 57, ал.1 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари като не се спори, че към момента на извършване на проверката водачът е притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 51, ал. 4 Закона за българските лични документи (ЗБЛД) срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години. Посочената разпоредба е в съответствие с чл. 7, пар. 2, б. "б" от Директива 2006/126/ЕО, съгласно която, считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави - членки за категории С, СЕ, C1, С1Е, D, DE, Dl, DIE имат срок на административна валидност 5 години. Съгласно Чл. 57., ал.1 от Наредба 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Съгласно на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това е Наредба 36/2006 г. в която са посочени изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване. Видно от чл. 8, ал. 2 от Наредба 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Посочената разпоредба е изменена с ДВ бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г., и към момента гласи, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Видно от посочените разпоредби към момента на ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството с наказателни постановления и към момента на постановяване на касационното решение на АС Хасково, сроковете на валидност на удостоверенията за психологическа годност в националното ни законодателство са по-кратки от сроковете за валидност на СУМПС, което е в противоречие с Директива 2006/126/ЕО. Разпоредбата на чл. 7, пар. 1 от Директива 2006/126/ЕО регламентира издаването на СУМПС, като съгласно буква а) свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и III. В чл. 7, пар. 3 от Директива 2006/126/ЕО е посочено, че подновяването на свидетелства за управление на превозно средство, когато техния срок изтече, подлежи на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E. В Директива 2006/126/ЕО е предвидена е възможност държавите членки да ограничават срока на административна валидност на свидетелства за управление на превозно средство, но не и възможност за ограничаване единствено на срока за административна валидност на медицинските прегледи удостоверяващи тяхната физическа и умствена годност. Посоченото е видно от чл. 7, пар. 3 от Директива 2006/126/ЕО, където е посочено, че държавите членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение, както и че държавите членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Потвърждава се и от т. 5 от Приложение III на Директивата, уреждащо част от материята на медицинските прегледи, където е посочено, че стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по - строги от изложените в настоящото приложение. С оглед на това, тези по - строги стандарти могат да бъдат въвеждани на национално равнище само и единствено в случаите на първоначалното издаване и последващо подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Така изложеното напълно съответства и с Решение от 18 януари 2024 г. на СЕС по дело С-227/22, съгласно което член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. Видно от т. 36 от решението регламентираната в националното ни законодателство правна уредба надхвърля необходимото за гарантиране на целта за безопасност на движението по пътищата, и доколкото задължава водачите да притежават както свидетелство за психологическа годност, така и валидно свидетелство за управление, може да застраши сериозно постигането на предписания от Директива 2006/126 резултат. В т. 37 от решението е посочено още, че налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават такова отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало всъщност недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелството за управление, издадено от държава членка в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено. Наред с това видно от т. 39 и т. 44 от решението държавите членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление. Волята на законодателя на Съюза е медицинските прегледи и подновяването на свидетелството за управление да съвпадат, като разглежданите разпоредби не предвиждат възможността държавите членки да определят по-кратки срокове за медицинските прегледи на водачите от група 2. Предвид изложеното АС Хасково , в качеството му на национална юрисдикция от последна инстанция е следвало да съобрази намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 7, пар. 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО и да не приложи чл. 8, ал. 2 от Наредба 36/2006 г. (ред. ДВ, бр. 36 от 2016 г.) Следвало е да се приеме, че водачите са психологически годни, след като не е изтекъл срокът на СУМПС. Вместо това, АС Хасково е оставил в сила решенията на Районния съд, с което е потвърдено наказателно постановление . на началник ОО Автомобилна администрация Хасково, с което на РС - Транспорт ООД е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 (три хиляди) лева на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтП. Нарушението на нормата е "достатъчно съществено", доколкото има пряко противоречие със Съюзната норма. От неизпълнението на посоченото задължение за съобразяване на правото на ЕС са произлезли търсените от ищеца вреди, а именно заплатената от него санкция по влязлите в сила наказателни постановления. Вредите са в пряка причинно-следствена връзка от нарушението на правото на ЕС, тъй като именно в следствие на правораздавателната дейност на АС Хасково и постановените от него съдебни решения наказателните постановления, с което на дружеството е наложена имуществена санкция, са влезли в сила и са станали годно изпълнително основание (чл. 64, б. в ЗАНН). Обжалваното решение е правилно и в частта, с която АС Хасково е осъден да заплати на дружеството и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.