Решение № 3666 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 101/2021 г.

Решение № 3666 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 101/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация "Моят живот е моето послание" срещу Решение № 13254/26.10.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по административно дело № 10792/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Фондация, "Моят живот е моето послание" срещу разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от Наредба № 49 от 20.04.2006 г. за здравните изисквания към някои животни, сперма, яйцеклетки и ембриони при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз и Фондация, "Моят живот е моето послание" е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата на Фондация "Моят живот е моето послание" (Фондацията) срещу чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3 буква "а" от Наредба № 49 от 20.04.2006 г. за здравните изисквания към някои животни, сперма, яйцеклетки и ембриони при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (Наредба № 49/2006 г., Наредбата). Твърди, че оспорените разпоредби са в противоречие с норми, имащи характер на правни принципи, вкл., защото противоречат на уредбата на Европейската конвенция за защита на животните компаньони (ЕКЗЖК), ратифицирана от Република България. Подробно се възпроизвеждат текстове от Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 година за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел І към Директива 90/425/ЕИО (Директива 92/65/ЕИО), Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), без да се обосновава противоречието на оспорените разпоредби с цитираните текстове. Цитира заповеди на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) въвеждащи изисквания към здравословното състояние на животните, както и публикувана на интернет страницата на Агенцията информация. Излага съображения относно целта на въведената Система за контрол на търговията на Общността (TRACES) и ветеринарния сертификат издаван от системата. Твърди, че наднационалното законодателство ясно разписвало изискванията за пътуване на кучета и котки с търговска цел и никъде в сега действащите нормативни актове не било залегнало изискването, кучетата и котките да произхождат от стопанство и да са преминали 30-дневен престой в стопанството. Сочи, че атакуваните норми са и дискриминационни, затрудняващи транспортирането на кучета и котки. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се уважи подадената жалба. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. К. и адв. С. Ответникът по касация – Министърът на земеделието, храните и горите оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Б. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е изложил съображения, че предвид Определение № 3617/10.03.2020 г. по адм. дело № 10337/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, жалбата е процесуално допустима. Приел е, че Наредба № 49/2006 г. е издадена от компетентен орган в изпълнение на възложената му с чл. 54 и чл. 56, ал. 2 ЗВМД делегация. Подзаконовият нормативен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за писмена форма, обнародван е в Държавен вестник. Спазени са изискванията на чл. 77 АПК и Закона за нормативните актове (ЗНА). Посочил е, че съобразявайки се с многократно заявения предмет на оспорване от жалбоподателя, че адресат на текстовете по чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от Наредба № 49/2006 г. е БАБХ, която трябва да изпълни възложените с оспорените разпоредби изисквания. Създават се задължения спрямо нея, тъй като именно агенцията следва да осигури условия, при които да се осъществява обмена на определени животни и биологични продукти между Република България и държавите членки. От жалбоподателя не били оспорени изрично конкретни условия/изисквания. По отношение на оплакванията за липса на изискване животните да произхождат от регистриран обект, в който са престояли 30 дни преди транспортиране, е приел, че не е налице твърдяната колизия с европейското законодателство и по-специално с Директива 92/65/ЕИО. В тази връзка е изложил съображения, че легална дефиниция на понятието "одобрен обект" е дадена в § 1 от ДР на Наредба № 49/2006 г. Текстът е транспониран от чл. 2, параграф 1, буква "в" от Директива 92/65/ЕИО, като степента на съответствие е пълна. Посочил е, че със специалната разпоредба на член 10, пар. 2, б. "а" от Директива 92/65/ЕИО по отношение на търговията с котки, кучета и порове е предвидено животните да отговарят на условията, установени в член 6. В член 6, пар. 1, б. г) е прието, че животните: "трябва да идват от някое от стопанствата, посочени в член 3, параграф 2, букви б) и в) от Директива 64/432/ЕИО, които не са предмет на ветеринарно-санитарни мерки, по-специално тези, взети в съответствие с Директиви 85/511/ЕИО, 80/217/ЕИО [15] и 91/68/ЕИО, и които са били отглеждани там постоянно от тяхното раждане или през последните тридесет дни преди тяхното изпращане. Поради това е приел, че възраженията на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател), че Наредбата противоречи на изискванията на нормативните актове от по-висока степен, се явяват неоснователни. Посочил е, че следва да се съобрази и член 1, изр. 3 от Директива 92/65/ЕИО, според който последната не засяга националните правила, приложими за домашни любимци, въпреки че тяхното задържане не може да засегне премахването на ветеринарните проверки на границите между държавите-членки. С цитираната разпоредба е създадена възможност за държавите-членки, при спазване общите правила на ДФЕС, да могат да запазят разпоредбите на националното си законодателство, насочени към гарантиране по-голяма защита на животните, попадащи в обхвата на директивата. Решението е правилно като резултат, при следните мотиви: По фактическите установявания на съда касационният жалбоподател не спори. В касационната жалба не се сочат конкретни пороци на съдебното решение в подкрепа на заявеното, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В касационната жалба изцяло се преповтаря изложеното в първоинстанционната жалба. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция дължи служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон. Наредба № 49/2006 г. въвежда изискванията на Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г.), изискванията на чл. 15 от Директива 2008/73/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/EO, 2000/75/EO, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/EO, 2002/60/ЕО и 2005/94/EO (ОВ L 219, 14.8.2008 г.) и изискванията на Директива 2013/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания, уреждащи търговията и вноса в Съюза на кучета, котки и порове (ОВ L 178, 28.6.2013 г.) и осигурява прилагането на Решение 2013/518/ЕС за изпълнение на Комисията от 21 октомври 2013 г. за изменение на част 1 от приложение Д към Директива 92/65/ЕИО на Съвета по отношение на образеца на здравен сертификат за животни с произход от стопанства (ОВ L 281, 23.10.2013 г.) - § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 49/2006 г. Видно от посоченото в чл. 1 от Наредбата с нея се уреждат здравните изисквания при обмен в Европейския съюз (ЕС) и при внасяне от трети страни на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са уредени в приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите – членки на Европейския съюз. Съгласно легалното определение на понятието "обмен" дадено в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за понятието "обмен" се прилага дефиницията по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз – "Обмен" е търговия с животни и зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, между Република България и държавите - членки на Европейския съюз. Оспорените разпоредби на чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от Наредба № 49/2006 г. предвиждат, че Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия при обмен между Република България и държавите членки, животните и биологичните продукти по чл. 1 да отговарят на следните изисквания: - произхождат от обекти, одобрени от компетентните власти на държавата членка; - собствениците на обектите, намиращи се на територията на Република България отговарят на изискванията по раздел III. Безспорно е, че адресат на оспорените разпоредби е БАБХ, но това не се отразява на допустимостта на жалбата на Фондацията срещу Наредбата, в какъвто смисъл са изложените в обжалваното решение съображения. С оспорените разпоредби се въвеждат изискванията на чл. 13, параграф 1 от Директива 92/65/ЕИО, съгласно който търговията с животни от животинските видове, които са податливи на заболяванията, посочени в приложение А или на заболяванията, посочени в приложение Б, при които държавата-членка на местоназначение прилага гаранцията, предвидена в членове 14 и 15 и търговията със сперма, яйцеклетки и ембриони на тези животни, изпращани до и от органи, институти или центрове, одобрени в съответствие с приложение В, се подчинява на представянето на транспортен документ, който съответства на образеца от приложение Д. Този документ, който трябва да бъде попълнен от ветеринарния лекар, отговарящ за органа, института или центъра в страната на произход, трябва да посочва, че животните, спермата, яйцеклетките или ембрионите идват от органи, институти или центрове, одобрени в съответствие с приложение В и трябва да ги придружава през време на транспорта. Както правилно е отбелязал решаващият съд легално определение на понятието "одобрен обект" се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 49/2009 г. и това определение възпроизвежда определението дадено на понятието "одобрен обект" в чл. 2, параграф 1, буква "в" от Директива 92/65/ЕИО. Съгласно чл. 4 от Директива 92/65/ЕИО държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че с цел прилагането на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 90/425/ЕИО животните, посочени в членове 5 – 10 (чл. 10, параграф 2 касае кучета, котки и порове) на настоящата директива, могат, без да се засяга член 13 и особените разпоредби, които следва да бъдат приети в изпълнение на член 24, да са обект на търговия, само ако отговарят на изискванията, предвидени в членове 5 - 10, и ако идват от стопанствата или предприятията, посочени в член 12, параграфи 1 и 3 от настоящата директива, които са регистрирани от компетентните органи и които се задължават: - да осигуряват редовно изследването на животните в съответствие с член 3, параграф 3 от Директива 90/425/ЕИО; - да известят компетентните органи, освен за появата на подлежащи на задължително обявяване болести, за появата на болестите, посочени в приложение Б, за които съответната държава-членка е създала програма за борба или надзор; - да се съобразят със специфичните национални мерки за борба със заболяване, което е от особено значение за определена държава-членка и е предмет на програма, съставена в съответствие с член 14, или на решение съгласно член 15, параграф 2; - да пускат на пазара с цел търговия само животни, които не показват никакви признаци на заболяване и които идват от стопанства или райони, които не са предмет на каквато и да е забрана поради ветеринарно-санитарни основания и по отношение на животни, които не се придружават от здравен сертификат или от търговски документ, предвиден в членове от 5 до 11 - само животни, които се придружават от сертификат от оператора, който удостоверява, че въпросните животни по време на изпращането им не показват никакви явни признаци на заболяване и че неговото стопанство не е обект на каквито и да е ветеринарно-санитарни ограничения; - да отговарят на изискванията, гарантиращи хуманното отношение към държаните животни. Раздел ІІІ от Наредба № 49/2006 г. въвежда изискванията на Приложение В от Директива 92/65/ЕИО. Изрично в т. 3 от Приложение В е предвидено, че въпреки това, чрез дерогация от член 5, параграф 1 от настоящата директива и на точка 2, буква г) от настоящото приложение, животните, включително маймуните (Simiae и Prosimiae), които не произхождат от орган, институт или от одобрен център, могат да бъдат въведени в орган, институт или одобрен център, при условие да бъдат предварително подложени на карантина под официален контрол и в съответствие с инструкциите, дадени от компетентния орган. Що се отнася до маймуните (Simiae и Prosimiae) изискванията за карантина, определени в зоосанитарния международен кодекс на OIЕ - Международното бюро по епизоотиите (глава 2.10.1 и допълнение 3.5.1) се спазват. За другите животни, подложени на карантина за болестите изброени в приложение А, съгласно точка 2, буква б) от настоящото приложение, периодът за карантина трябва да бъде най-малко тридесет дни. Чл. 17, ал. 3 от Наредба № 49/2006 г. въвежда това изискване. Директива 92/65/ЕИО урежда условията свързани със здравния статус и здравните изисквания като цяло на всяко животно. Съгласно чл. 1, предложение първо от Директивата тя определя ветеринарно-санитарните изисквания, регулиращи търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение Е. Предвид чл. 2, буква "б" от Директива 92/65/ЕИО тя се прилага при търговията и вноса в Общността на кучета, котки и порове. В чл. 3, буква "а" от Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (Регламент № 576/2013 г.) е предвидено, че "движение с нетърговска цел" е всяко движение, което не цели нито продажбата, нито прехвърлянето на собствеността върху домашен любимец. С оглед на това всяко друго движение следва да се смята за търговия и по отношение на нея са приложими разпоредбите на Директива 92/65/ЕИО. Чл. 10, параграф 2, буква "а" от Директива 92/65/ЕИО предвижда, че за да бъдат предмет на търговия, кучетата, котките и поровете трябва да отговарят на условията, установени в член 6 и, където е приложимо, в член 7 от Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци. Чл. 6, буква "г" от Регламент 576/2013 г. предвижда, че движение на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I (Кучета (Canis lupus familiaris) Котки (Felis silvestris catus) Порове (Mustela putorius furo)), към държава членка от друга държава членка може да се извършва само при условие че животните отговарят на всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс, приети съгласно член 19, параграф 1. Чл. 10, параграф 2 на Директивата е транспониран в чл. 10 Наредба № 49/2006 г. За пълнота следва да се отбележи, че в Част 1 – "Здравен сертификат за търговия с животни от стопанства (копитни животни, птици, ваксинирани срещу инфлуенца по птиците, лагоморфни, кучета, котки и порове) 92/65 EI" от приложение Д към Директива 92/65/ЕИО изрично е предвидено отбелязване на: стопанство, предприятие, одобрен орган и номера на одобрението/регистрацията. Съгласно чл. 2, т. 2 и т. 3 от Европейска конвенция за защита на животните компаньони (ЕКЗЖК), ратифицирана със Закон за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните компаньони, Обн., ДВ, бр. 34 от 27.04.2004 г. нищо в тази конвенция да не влияе върху изпълнението на другите методи по защита на животните или по запазване на защитените диви видове. Нищо в тази конвенция да не влияе на свободата на страните да приемат по-стриктни мерки за защита на животни компаньони или да прилагат мерките, съдържащи се тук, към категориите животни, които не са споменати изрично в нея. Съгласно чл. 8 ЕКЗЖК всяко лице, което в момента на влизане в сила на тази конвенция търгува или развъжда или отглежда с комерсиална цел животни компаньони или управлява убежище за животни, да декларира това пред компетентните власти в рамките на период, определен от всяка страна. Всяко лице, което възнамерява да се занимава с такива дейности, да декларира своето намерение пред компетентните власти. Тази декларация да определи: а) видовете на животните компаньони, които са включени или ще бъдат включени; б) отговорното лице и неговите познания; в) описания на помещенията и оборудването, използвани или които ще бъдат използвани. 3. Споменатите дейности могат да бъдат извършвани само ако: а) отговорното лице има необходимите познания и способности, придобити в резултат на професионално обучение или на достатъчен опит с животни компаньони; и б) ако помещенията и оборудването, използвани за тази дейност, са съобразени с изискванията, изложени в чл. 4. Компетентните власти да определят според декларацията дали условията от ал. 3 са или не са съобразени. Ако тези условия не са напълно спазени, властите да препоръчат мерки и ако е необходимо за състоянието на животните, да забранят започването или продължаването на дейността. В зависимост от националното законодателство компетентните власти да съблюдават дали споменатите по-горе условия са съобразени, или не са. Оспорените разпоредби на Наредба № 49/2006 г. не противоречат на ЕКЗЖК. Изложените съображения относно заповедите издавани от изпълнителния директор на БАБХ, Стандартната оперативна процедура (СОП) 10, версия 02, Система за контрол на търговията на Общността (TRACES) и ветеринарния сертификат издаван от системата, Регламент (ЕО) № 1/2005 г., публикуваната информация на интернет страницата на Агенцията, са неотносими към спора. Правилни са изводите на решаващия съд, че Наредбата е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, следва да се уважи. С оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото съдът определя същото в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав