Определение № 2242 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 807/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез процесуален представител, против Решение 430 от 29.10.2025 г. по в. гр. д. 579/2025 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено Решение № 546 от 09.04.2025г. по гр.д. № 6256/2023г. на Районен съд – Русе. С посоченото решение са уважени предявените от В. В. Г. срещу настоящия касатор искове с правно основание чл. 79 ЗПУПС за сумата от 9 458,50 лв. /4 836.05евро/, представляваща стойността на неразрешени платежни операции, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 330,92 лв. /169.20 евро/, представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от 26.08.2023 г. до 29.11.2023 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Нарушението на процесуалните правила е обосновано с пропуск на съда да обсъди поддържаните във въззивната жалба доводи за недоказване от ищцата, че е използвала платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване. Като необсъдени се сочат констатациите на СТЕ, че небрежните действия на ищцата са първопричината за компрометиране на използвания от нея платежен инструмент. В тази връзка се поддържа, че проявената от ищцата груба небрежност е единствена и достатъчна причина автоматичната система на банката да приеме новия потребител за верифициран след въвеждане от негова страна на динамична парола в причинно-следствена връзка с дадения от ищцата достъп до персоналните средства за сигурност на нейното мобилно банкиране. За необсъдено от съда се сочи възражението на банката за недоказаност от ищцата, че фишинг съобщението се е появило в мобилното приложение Булбанк Мобайл, както и признанието на ищцата в съдебно заседание, че не съхранява съобщенията си и имейлите в електронна поща abv.bg., признанието, че е наясно с естеството на фишинг атаката и че е имала съмнение защо банката иска пин код. Изразено е несъгласие с изводите на съда по отношение автентичността и точното изпълнение на платежните операции и досежно проявената от ищцата груба небрежност при работа с мобилното банкиране на „УниКредит Булбанк“АД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди при излагане на мотивите в съдебното решение всички доводи на страните и събраните доказателства по делото съгласно нормите на чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК ?“;

2. „По смисъла на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД („договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“) уговорката в договора за платежни услуги, че определено поведение на длъжника се квалифицира като груба небрежност (т. 41 във връзка с т. 23 и 24 от Общите условия за предоставяне на услугите за електронно банкиране „Булбанк Онлайн” и „Булбанк Мобайл”) обвързва ли съда при преценка на правнорелевантните факти да квалифицира такова доказано в процеса поведение като проява на груба небрежност ?“;

3. „Налице ли са утвърдените в съдебната практика общи критерии за проявена груба небрежност, когато става дума за груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3, пр.1 във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС - платецът предоставя възможност на трето лице да получи достъп до предоставените на платеца персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга, без да спазва изискванията за сигурност на банката ?“;

4. „Какъв е критерият за проява на груба небрежност в случаите на електронно/мобилно банкиране, съответен на „поведение, характеризиращо се със значителна степен на нехайство“ по смисъла на Съображение 72 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/1Ю/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО („Директива 2015/2366“)“ ?;

5. „Последването на указанията във фишинг съобщение сходно ли е като проява на груба небрежност с хипотеза на „съхраняване на персонализираните средства, използвани за разрешаване на платежна операция ... в достъпен и лесно разпознаваем за трети лица вид“ по смисъла на примера, даден в Съображение 72 от Директива 2015/2366 ?“.

Първите три въпроса са поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, обективирана в: по въпрос № 1 - Решение № 139 от 27.08.2024г. по т.д. № 2767/2022г. на ВКС, II т. о.; Решение № 344 от 21.09.2012г. по т.д. № 862/2011г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 222 от 27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г. на ВКС, II г.о.; по въпрос № 2 - Решение № 134 от 25.06.2014 г. по т. д. № 6886/2013г. на ВКС, III г.о.; по въпрос № 3 - Решение № 178 от 02.01.2019г. по гр.д № 4579/2017г. на ВКС, III г.о.; Решение № 291/2012г. по гр. д № 951/2011г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 348/2011г. по гр.д. № 387/2010г. на ВКС, IV г.о. По последните два формулирани от касатора въпроси №№ 4 и 5 се сочи наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с твърдението, че произнасянето по тези въпроси от ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Въпрос, обоснован с критерия по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, не е поставен.

Ответникът В. В. Г., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат Окръжен съд – Русе е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по предявени от В. В. Г. срещу „УниКредит Булбанк“ АД искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9 458, 50 лв. – главница, представляваща стойността на неразрешени платежни операции, ведно с мораторна лихва за периода от 26.08.2023 г. до 29.11.2023 г. в размер на 330,92 лв. Претенциите се основават на твърденията в исковата молба, че на 19.08.2023г. /събота/, около 15.00 часа след като ищцата осъществила достъп до акаунта си в мобилното приложение на Банката „Булбанк мобайл“, поддържано във връзка със сключения между тях на 21.06.2016г. Договор за включване в програмата „Модула“ с открита разплащателна сметка в лева, и изпълнила появилите се на дисплея на телефона й указания относно необходимостта за актуализиране на данните й в него, от сметката й били изтеглени общо 9 458.50 лв., като в същото време започнала да получава СМС-съобщения за реактивиране на приложението; Веднага след като била уведомена чрез СМС за първите два извършени превода на обща стойност 3 000 лв. се обадила в „кол център“ на банката, за да й блокират картата; при едно от неколкократно извършените от нея обаждания й било указано да отиде в офис на банката в работен ден; За случая подала сигнал в ГДБОП, а на 21.08.2023г. /първия работен ден/ депозирала заявление в ОДМВР – Русе; Посетила офис на банката на 21.08.2023г., 22.08.2023г. и на 24.08.2023г., когато и подала формуляр за рекламация, тъй като от банката й били дадени указания, че трябва да се изчака осчетоводяване на наредените преводи; На 13.09.2023г. ищцата получила от служител на банката имейл с отказ, основаващ се на обстоятелството, че била получила СМС-и с кодове за активиране, които е потвърдила, съответно в 15:44ч, в 15:52 ч, в 15:53 ч, в 15:54 ч, в 15:57 ч и още веднъж в 15:57ч. Според ищцата, банката е имала обективна възможност да спре въпросните транзакции, тъй като към датата на уведомяването й същите не са били наредени, а само блокирани по сметката й.

Изложено е, че защитната теза на ответника при оспорване на иска с депозирания отговор на исковата молба е основана на твърдението за проявена от ищцата груба небрежност, изразяваща се в предоставяне на персонализираните си данни на непроверен и неидентифициран субект в електронното пространство. Счита, че не следва да се ангажира отговорността на банката, тъй като ищцата, в качеството й на ползвател на платежни услуги, не е изпълнила задълженията си по чл.75 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, действала е противно на Препоръките за сигурност, предоставени от банката, както и в разрез с Общите условия за предоставяне на услугите за електронно банкиране „Булбанк Онлайн“ и „Булбанк Мобайл“. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че ищцата се е отнесла крайно небрежно, като е отворила писмо, изпратено й на личната поща от домейн, различен от този на банката, последвала е посочения в него линк и е предоставила цялата си лична банкова информация. За нарушени от ищцата се сочат т.23 и т.24 от Раздел VІ от Общите условия, като е разкрила всички свои средства за електронна идентификация и по този начин сама е допуснала осъществяването на оспорените платежни операции, като тази груба небрежност в действията й е довела до осъществяването на процесните преводи. Наред с това, ответникът е изложил подробни аргументи, че Банката от своя страна е изпълнила задълженията си по чл.76, ал.1,т.1 ЗПУПС, като е осигурила недостъпност на персонализирните средства за сигурност на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежните услуги, които имат право да използват платежния инструмент, регламентирани в Раздел ІV от посочените Общи условия. Поддържа, че осъществените преводи са потвърдени с динамична парола, която е еднократна и не може да бъде възпроизведена повторно. Всяка от транзакциите е осъществена чрез успешна автентикация, като банката е действала при спазването на всички правила и процедури, подробно описани в ОУ.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е ангажирана отговорността на ответната банка, Окръжен съд – Русе е установил, че страните не спорят по факта, че на 21.06.2016 г. помежду им са били сключени Договор за включване в програма „Модула” и Договор за предоставяне на платежни услуги и инструменти, с основен пакет от услуги, описани в чл. 1 от договора по открита на името на ищцата разплащателна сметка в лева, които услуги са били предоставени на клиента в съответствие с Общите условия на банката за съответните продукти/услуги. За безспорно е прието обстоятелството, че с подписването на договора ищцата е потвърдила, че е запозната и приема цялата преддоговорна информация, изискуема по ЗПУПС както и, че е запозната с информацията и изискванията в Общите условия за откриване, обслужване и закриване на банкови сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти, имащи действието и правните последици на рамков договор, при условията на който е сключен и се изпълнява процесният договор и който рамков договор е неразделна част от съдържанието на процесния договор. Съдът е констатирал, че между страните не е спорно и обстоятелството, че на 19.08.2023г. от сметката на ищцата чрез приложението „Булбанк Мобайл“ са били наредени 6 броя транзакции на обща стойност 9 458,80 лв.

Въз основа на приетите в първоинстанционното производство основно и допълнително заключение по възложената съдебно-техническа експертиза, Окръжен съд – Русе е приел за установено, че на 19.08.2023 г. в 15:41:30 ч. е извършена реактивация на приложението „Булбанк Мобайл“, като до този момент е било използвано устройство – „Samsung S22 U1tra“, а след реактивацията в системата е регистрирано ново устройство - мобилен телефон марка „Apple“, модел „iPhone 12“, който минава всички стъпки за верификация, чрез въвеждане на данни, потвърждаване на код, изпратен чрез SМS на мобилния номер, въвеждане на Мастър ПИН и активиране с код, получен като SMS. Съгласно констатациите на експерта банковите транзакции се верифицират с динамична парола и след това се изпращат автоматизирано за осчетоводяване, като от справката и логовете в системата е видно, че са изминати всички стъпки по верифициране на новото устройство и направените транзакции са оторизирани с правилно въведена динамична парола. Позовавайки се на експертното заключение съдът е приел за установено, че УниКредит Булбанк не използва електронни пощенски кутии, с домейн @ubb.com, а използва само @UmCreditGroup.BG, като в този случай електронна пощенска кутия - [електронна поща] не е използвана от служители на компанията и можело категорично да се твърди, че това е опит за достъп до сметките и функциите на потребителя, който ако последва каквито и да е било инструкции, съдържащи се в този линк, дава възможност за достъп до личните си средства, като след въвеждане на динамична парола, автоматизираната система на банката приема новия потребител за верифициран, т. е. позволява му да има достъп до наличните средства и да оперира с тях, както намери за добре. Посочено е, че въз основа на приложените справки и изследваните транзакции, вещото лице е установило, че процесните транзакции са направени от друг мобилен телефон марка „Арр1е“, модел „Iphone 12“.

Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-икономическа експертиза въззивният съд е установил, че процесните транзакции са в действителност осъществени онлайн картови транзакции в мобилното приложение „Булбанк Мобайл“ чрез карта, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр В. В. Г. на 19. 08.2023 г. и на обща стойност 9 458,50 лв. Установено е също така, че паричните средства са постъпили по сметката на получателя веднага след потвърждаване на динамичната парола, т. е. имало е потвърждение на средствата за превеждане към получател на 19.08.2023г.

Във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният съд първо е посочил, че при иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС в тежест на ищцата е да докаже, че са налице твърдените платежни операции, че е използвала платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване и че е уведомила незабавно след узнаването доставчика на платежната услуга за неразрешена употреба на платежния инструмент. В тежест на ответника е да докаже автентичността на платежната операция в рамките на неговото участие, нейното точно регистриране, както и че операцита не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга.

При произнасянето си по основателността на подадената въззивна жалба Окръжен съд – Русе е споделил напълно извода на районния съд, че по делото не са събрани доказателства, които да обосноват извод, че ищцата като потребител на платежни услуги и инструменти не е изпълнила при условията на груба небрежност поето от нея по договора или вменено й от закона задължение, или пък да е действала умишлено с цел измама при извършването на неразрешените платежни операции, или пък в резултат на неизпълнение на едно или повече от задълженията на потребителя по чл. 75 ЗПУПС, поради което възражението на банката, че са налице основания за изключване на отговорността й, съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, е счетено за неоснователно. В подкрепа на този си извод Окръжен съд – Русе е акцентирал на представения по делото формуляр за рекламация от 24.08.2023 г. и декларацията от ищцата от същата дата, установяващи, че същата незабавно след като е разбрала е уведомила банката за неразрешените транзакции, като е посочила подробно всяко едно от действията си в хронология. Според съда, в съответствие с чл. 79, ал. 1 ЗПУПС към момента на уведомяването от ищцата, че има неразрешена платежна операция, за банката не просто е следвало да възникне съмнение за измама, а да направи категоричен извод, че в случая е налице измама, като е била длъжна да уведоми компетентните органи, което е направила едва на 20.09.2023г., а ищцата веднага - на 21.08.2023 г., първия работен ден след 19.08.2023 г.

На следващо място решаващият съд е намерил, че ответникът „УниКредит Булбанк“ АД не е изпълнил доказателствената тежест, възложена му с чл. 79, ал. 4 ЗПУПС, да докаже пълно и главно автентичността на платежните операции в рамките на неговото участие, тяхното точно регистриране, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която доставчикът по иницииране на плащане отговаря. В тази връзка съдът се е позовал на уставеното по делото, че на 19.08.2023 г. в 15:41 ч. с потребителското ID на ищцата е била извършена реактивация на приложението „Булбанк Мобайл“ с устройство марка „Apple“, модел „iPhone 12“, който не е на ищцата и че оторизацията на извършените преводи се е осъществила чрез двойна автентикация - въвеждане на статични и динамични пароли, за които ответникът в съдебно заседание е заявил, а експертът изрично е установил, че са били въведени от мобилен апарат модел „IPhone“ и от „IP address“, който не съответства на устройството марка „Samsung“, действително използвано от ищцата. За обосноваване ангажирането на отговорността на ответната банка въззивният съд се е позовал и на съдържащото се в подаденото от страна на Банката до ГДБОП Уведомление с изх. № 08-002472 от 20.09.2023 г. признание, че посочените в уведомлението транзакции в периода от 01.08.2023 г. - 31.08.2023 г. от карти на клиенти на банката са неправомерни и нерегламентирани и че същите са вследствие на подадени от тях отговори на фишинг-съобщения, получени в личните им пощи, които били възприети от всички като изпратени от името на банката, като освен картовите данни е бил присвоен и достъпът на клиентите до услугата „Мобилно банкиране“, посредством която са получавани динамичните пароли за потвърждение на картовите транзакции. Посочено е, че от същото писмо се установявало, че ищцата В. В. Г. е един от потърпевшите клиенти на банката на 19.08.2023 г., на която дата са били извършените процесните транзакции от картата й.

По тези съображения решаващият въззивен състав е намерил за правилно приетото от първата инстанция, че от страна на ищцата липсва проява на каквато и да била небрежност, още повече и груба такава, и е уважил предявения иск. С оглед основателността на главния иск, като основателна е преценена и акцесорната пртенция за лихва за забава.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно дадените с т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият поставен въпрос е процесуално правен и е относим към задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този процесуален въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, сред които са посочените от касатора. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Процесуалният въпрос е обоснован с доводи на касатора, че въззивният съд не е обсъдил: - констатации на СТЕ, че небрежните действия на ищцата са първопричината за компрометиране на използвания от нея платежен инструмент, както и че са единствена и достатъчна причина автоматизираната система на банката да приеме новия потребител за верифициран след въвеждане от негова страна на динамична парола; - че имейл адресът на изпращача няма нищо общо с Уникредит Булбанк АД; - че ищцата не доказва фишинг съобщението да се е появило в мобилното приложение Булбанк Мобайл. Като необсъдени също така се сочат изявления на ищцата, имащи характер на признания, както и обема на задълженията й, уговорен в т.23 и т.24 от ОУ. Въззивното решение действително не обективира самостоятелно обсъждане на доводите на касатора във връзка с възражението му по чл. 80, ал.3 ЗПУПС. Налице е обаче споделяне на извода на първоинстанционния съд за недоказаност от банката на неизпълнение от ищцата като потребител на платежни услуги и инструменти при условията на груба небрежност на поето от нея по договора или вменено й от закона задължение при извършването на неразрешените платежни операции. Доколкото във въззивна жалба няма оплаквания за необсъдени от районния съд факти и доводи досежно поведението на ищцата, освен нейни изявления, считани от банката като признание на неизгодни за нея факти, въззивният съд очевидно е възприел за правилно установени фактите във връзка с поведението на ищцата по предоставяне на идентификационните си данни. Заявеното споделяне на крайния извод за недоказаност на възражението на банката за груба небрежност имплицитно съдържа както преценка на доводите във връзка с поведението на ищцата по предоставяне на персонализираните си данни, така и съгласие с решаващия извод на първата инстанция, че ищцата е действала в изпълнение на дадените указания, на които е бил придаден автентичен вид, тъй като са зададени по начин, отговарящ на досегашната практика в отношенията между потребител на платежните услуги и банковата институция. Последното означава за преценено от съда, че липсват данни ищцата доброволно и целенасочено да е предоставила средствата си за електронна идентификация, което изключва наличието на умишлено неизпълнение на задължението по чл.75,т.3 ЗПУПС. Акцентирано е също така на изпълнението от ищцата на задължението по чл.75, т.2 ЗПУПС да уведоми банката за неразрешените платежни операции веднага след узнаването им. Изложени са конкретни мотиви защо не се възприемат доводите на ответника, че процесните платежни операции са автентични, доколкото са осъществени чрез различен от действително използвания от ищцата мобилен апарат, както и че ищцата е една от потърпевшите клиенти на банката от неправомерни и нерегламентирани фишинг-съобщения, която фактическа констатация също следва да се приеме, че е посочена като аргумент в подкрепа на извода за липса на груба небрежност. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд е оплакване за неправилност на решението, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по селекция на касационните жалби. Що се отнася до представените от касатора за обосноваване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос решения на ВКС, следва да се отбежи, че първото от тях с № 139 от 27.08.2024г. по т.д. № 2767/22г. на ВКС, ІІ т.о., макар и постановено по иск по чл.79, ал.1 ЗПУПС не може да установи твърдяното противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС, тъй като със същото е дадено разрешение на спора при различна фактическа обстановка, а именно – съгласие на страните по делото, обективирано в общите условия към договора, за неприложимост на разпоредбата на чл.78 ЗПУПС в отношенията им.

Останалите поставени от касатора в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК да са обусловили изводите на въззивния съд и да са от значение за правилното решаване на спора. Въпросите са общо формулирани и не съответветстват на решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на иска, които са за неустановяване при условията на пълно и главно доказване от ответника, който носи доказателствената тежест, че оспорените платежни операции са автентични и разрешени съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, и при извод за неразрешаването им, при осъществяване на операциите ищцата в качеството

на ползвател на платежна услуга не е изпълнила умишлено или поради груба небрежност задълженията си по чл. 75, т. 3 ЗПУПС, в какъвто смисъл е направеното от ответника възражение по чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. Видно от мотивите на обжалваното решение въззивният съд е направил категоричен извод за неразрешени платежни операции и за престъпна дейност, на която ищцата е станала жертва. За недоказано от страна на ответника е прието поведение на ищцата при осъществяване на платежните операции, което да се квалифицира като неизпълнение на задълженията по чл. 75, т. 3 ЗПУПС умишлено или при условията на груба небрежност. Изхождайки единствено от невъзприетата от въззивния съд теза за предхождащо преводите поведение на ищцата, представляващо груба небрежност, касаторът не поставя въпрос, относим към решаващия за изхода на спора извод на въззивния съд за неизпълнение от страна на банката на възложената й с чл. 79, ал. 4 ЗПУПС доказателствена тежест да докаже пълно и главно автентичността на платежните операции в рамките на нейното участие, тяхното точно регистриране, както и за това, че операциите не са засегнати от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която доставчикът по иницииране на плащане отговаря. Установеното от съда непросредствено преди процесните преводи реактивиране на приложението „Булбанк Мобайл“ с устройство марка „Apple“, модел „iPhone 12“, който не е на ищцата, и че оторизацията на извършените транзакции се е осъществила чрез двойна автентикация - въвеждане на статични и динамични пароли, въведени от мобилен апарат модел „IPhone“ и от „IP address“, който не съответства на устройството марка „Samsung“, действително използвано от ищцата, означава промяна в средството, чрез което банката проверява самоличността на клиента при входа или потвърждаване на операция. Липсата на твърдения и съответно установяване, че за пререгистрацията на устройството банката не е изискала потвърждение от старото устройство означава пропуск в системата за сигурност на банката, предпоставил извършване на преводи, които съгласно приетото от въззивния съд реално не са разрешени от действителния клиент на банката и титуляр на сметката. Следователно, тезата на касатора при обосноваване на въпросите, че поведението на ищцата е единствена и достатъчна причина автоматизираната система на банката да приеме новия потребител за верифициран след въвеждане от негова страна на динамична парола, не съответства на данните по делото и приетото от съда.

Освен това, касаторът не е обосновал и въведения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С Решение № 134 на ВКС по гр. д. № 6886/2013 г., ІІІ г. о., с което е обоснован вторият въпрос от изложението, е даден отговор на въпроса за задължението на съда да тълкува клаузите на предварителния договор, а в частта, с която съдът се е произнесъл по съществото на спора е разгледан различен от настоящия фактически състав. Същите съображения се отнасят и към решенията на ВКС, с които е обоснован третият въпрос от изложението – даден е отговор на въпроса за признаците на груба небрежност, съответно за критериите за намаляване на обезщетението, ако пострадалият при условията на груба небрежност е допринесъл за трудовата злополука, т.е. споровете са разгледани при различни от настоящия казус факти.

Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация по последните два въпроса №№ 4 и 5. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не въвежда твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не обосновава непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. От друга страна, посочените предпоставки не са налице, тъй като разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС установява ясно правило за това при какви факти доставчикът на платежни услуги не отговаря пред платеца за претърпените от него загуби от неразрешена платежна операция, които остават за негова сметка, като сред тях е неизпълнението умишлено или поради груба небрежност на едно или повече от задълженията по отношение на платежните инструменти и персонализираните средства за сигурност по чл. 75 ЗПУПС, които също са ясно разписани. Посочените разпоредби съответстват на нормите на чл. 74 и чл. 69 от транспонираната Директива (ЕС) 2015/2366, което изключва значението на тълкуването им за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК