Определение № 3002 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по две частни жалби на Ш. Хърлов от [населено място], общ. [община], чрез процесуалния му представител адв. Маринова, срещу, както следва:

1. протоколно определение от 17.10.2023г., постановено по адм. дело № 215/2023г. на Административен съд – гр. Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ш. Хърлов и Д. Хърлов против отказ, обективиран в писмо изх. № УТ – 1275 от 19.07.2023г. на Кмета на община Доспат, да бъде процедирано изработването на подробен устройствен план – изменение на план за регулация /ПУП - ИПР/ за част от имот пл. № 264 в кв. 8 на [населено място] по заявление вх. № УТ – 1219 от 07.07.2023г. и с което определение е отхвърлено искането на Кмета на община Доспат за присъждане на разноските и е прекратено производството по делото.

2. определение № 539 от 01.12.2023г. по адм.д. № 215/2023г. на АС – гр. Смолян, с което на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е изменено протоколно определение от 17.10.2023г. по делото в частта му по разноските, като Ш. Хърлов е осъден да заплати на община Доспат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв.

В частната жалба срещу определението, с което е оставена без разглеждане жалбата, жалбоподателят твърди неправилност на същото, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че оспореният отказ не представлява индивидуален административен акт, като напротив навежда съображения, че с него е отказано да бъде допуснато изменение на ПУП – ИПРЗ по § 8 ПР на ЗУТ, каквото искане е отправено, с мотива, че заявлението следва да бъде подадено от всички собственици на имота, за който се иска изменението. Навежда съображения, че в случая не е налице законово изискване за заявяване на изменението от всички собственици, като в тази връзка твърди, че с оспореният отказ се засягат негови и на брат му, също заявител законни права и интереси, което обосновава извода, че оспореното писмо, обективиращо отказ, е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Иска това определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба срещу определението, с което е изменено определението от 17.10.2023г. в частта по разноските, се излагат съображения за неправилност, поради противоречие с материалния закон, а именно навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че в случая се дължат разноски, като посочва, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 143 ал. 3 от АПК, тъй като не жалбоподателите са станали причина за завеждане на делото, а обратно административния орган. Иска и това оспореното определение да бъде отменено.

Ответникът Кметът на община Доспат не изразява становище по частните жалби.

Ответникът Д. Хърлов изразява становище за основателност на частните жалби.

Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК, от страна – адресат на оспорените определения, и срещу съдебни актове, който подлежат на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество и двете частни жалби са основателни.

За да постанови оспореното протоколно определение от 17.10.2023г. АС – гр. Смолян е изложил съображения за липса на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, тъй като е изложил съображения, че оспореното писмо има само уведомителен характер, с който по чл. 27 ал. 2 АПК при направена проверка за допустимост на искането, са уведомени, че същото следва да бъде заявено от всички собственици на имота. Поради това е приел, че жалбата е недопустима и я е оставил без разглеждане на основание чл. 159 т. 1 АПК като е прекратил производството по делото. Освен това съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 143 ал. 3 АПК за осъждане на жалбоподателите да заплатят разноските по делото и е отхвърлил искането в тази връзка на ответника Кмета на община Доспат.

За да постанови оспореното определение № 539 от 01.12.2023г. АС – гр. Смолян е приел, че неправилно с протоколно определение от 17.10.2023г. е отхвърлил искането на ответника Кмета на община Доспат за присъждане на разноски по делото. Приел е, че искането на Кмета на община Доспат за изменение на определението от 17.10.2023г. в частта му по разноските е основателно, като е изложил съображения, че съгласно изменението на разпоредбата на чл. 143 ал. 3 АПК от ДВ бр. 15/2021г. вече и в хипотезата на прекратяване на производството, ответникът има право на такива освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, включително на адвокатско възнаграждение. Поради и това е изменил протоколно определение от 17.10.2023г. като е осъдил жалбоподателя Ш. Хърлов да заплати на община Доспат 1250 лв. за адвокатско възнаграждение.

Протоколно определение от 17.10.2023г. е неправилно.

Неправилен е извода на съда, че оспореното писмо изх. № УТ – 1275 от 19.07.2023г. на кмета на община Доспат не представлява индивидуален административен акт, а е част от производството по установяване на допустимост на искането, с което е бил сезиран административният орган по чл. 27 ал. 2 АПК. Напротив видно от съдържанието на оспореното писмо, то обективира отказ да бъде разгледано по същество отправеното заявление от Ш. и Д. Хърлови с искане за изменение на подробния устройствен план – плана за регулация за имот № 264, кв. 8, [населено място], тъй като кметът на община Доспат е приел, че заявлението за изменението на ПУП – ПР следва да бъде подадено от всички съсобственици на този имот. В случая кметът на община Доспат е сезиран със заявление/молба от Ш. и Д. Хърлови, в която се иска допускане на изменение на плана за регулация за техния имот по реда на § 8 ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради това, че със заповед № 1 – 86 от 28.02.2011г. е предвидено преминаване на улица през техния имот, както и поради това, че така одобреният план не е бил приложен, поради което са поискали изменение на същия. В тази връзка и по тази молба на жалбоподателите е постановено оспореното писмо, което по съдържанието си обективира отказ да бъде разгледано по същество по искането, поради това, че заявлението не е подадено от всички собственици на имота, а именно всички наследници на Д. Хаджиев/Ш. Ходжев по представено удостоверение за идентичност на имена. В случая е налице акт от категорията на посочените в чл. 197 АПК, а именно оспореното писмо обективира изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт – допускане за изменение на ПУП – ПР. Съобразно цитираната разпоредба на чл. 197 АПК актовете от тази категория подлежат на съдебен контрол по реда раздел IV, глава Десета от АПК. Обстоятелството дали § 8 ПР на ЗУТ или евентуално други заявени основания за изменение на ПУП – ПР, изискват заявлението да бъде подадено от всички собственици на имота е въпрос от значение за съществото на спора, а не за допустимостта на оспорването. Поради това е неправилен извода на АС – гр. Смолян, че в случая не е налице акт, подлежащ на съдебен контрол, а напротив оспореното писмо, като обективиращо отказ да бъде разгледано по същество подаденото от жалбоподателите искане за издаване на индивидуален административен акт, е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 197 – 202 АПК. По изложените съображения е неправилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването, поради което протоколното определение от 17.10.2023г. следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението № № 539 от 01.12.2023г. АС – гр. Смолян, с което е изменено протоколно определение от 17.10.2023г. в частта му по разноските е недопустимо.

Не са били налице предпоставките за разглеждане на искането за изменение на протоколното определение от 17.10.2023г. в частта му за разноските. Съгласно изричната разпоредба на чл. 80 ГПК, представянето на списък с разноски най - късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция е условие за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като в този смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по т. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС. Касае се за императивна разпоредба, която не е била спазена - списък с разноски от страна на ответника в производството Кметът на община Доспат не е бил представен. При това положение не е била налице положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за разглеждане на искането за изменение на протоколното определение от 17.10.2023г. в частта му за разноските, съответно искането е било недопустимо. Като е разгледал същото по същество, АС – гр. Смолян е постановил недопустимо определение, произнасяйки се по недопустимо искане. Поради това оспореното определение № 539 от 01.12.2023г. следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати по искането за изменение на протоколно определение от 17.10.2023г. в частта по разноските на Кмета на община Доспат.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 АПК и чл. 221 ал. 3 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение