Определение от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2023 г.
ВАСОсмо отделение27.02.2024reporting judge Таня Комсалова
Ruling
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.02.2024 г. за даване ход на делото по същество. СПИРА съдебното производство по адм. дело № 8134/2023 г. по описа на Върховния административен съд, до произнасяне на СЕС с окончателен акт по дело С - 122/2023. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Grounds
Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на жалба на “Бизнесадвайзор“ ЕООД, гр. София, подадена чрез адв. Нацкин, против Решение № 2835/26.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11728/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с който съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22220222001457-091-001 от 24.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 1774/11.11.2022 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София, с който на „Бизнесадвайзор“ ЕООД са определени допълнителни задължения за данък-добавена стойност за внасяне в размер на 11 246,02 лева, ведно с лихви за забава в размер на 693,56 лева, на основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 102, ал. 4 във вр. с чл. 67 ал. 2 от ЗДДС за данъчен период месец Декември 2021 г.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209 от АПК. Фактическата обстановка, установена от съда, следваща тази на органите по приходите, не се оспорва. Излагат се аргументи, че от една страна липсва регистрация по инициатива на органите по приходите, поради което и е неприложимо правилото на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и че е недопустимо въвеждането на повече от една санкция във връзка със закъснялото изпълнение на задължението за регистрация по ЗДДС.
Ответникът по касация – Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуалния си представител – юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба, с аргументи че в случая не се касае до наложена санкция, а за прилагане на фактическия състав на данъчния закон. По подробно изложени аргументи, настоява за оставяне в сила на съдебния акт.
Участващият по делото прокурор от Върховна прокуратура на Република България, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия касационен състав на осмо отделение, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, установи следното:
Към настоящия момент е отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд с Определение от 25.01.2023 г., постановено по адм. дело 12086/2021 г., в Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-122/23 г., по което СЕС е сезиран със следните въпроси:
- Национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС, нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС?
- Директива 2006/112 на Съвета допуска ли национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС?
- По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер?
Настоящият касационен състав намира, че отговорите на въпросите по преюдициалното запитване са от значение за правилното разрешаване на спора по настоящото адм. дело № 8134/2023 г., при сходството на фактите по двата казуса, становищата на страните в процеса и обхвата на касационния контрол по чл. 218 от АПК – служебното произнасяне по съответствието на решението на първата съдебна инстанция с материалния закон, поради което е налице основание за спиране на производството по делото, до произнасяне на СЕС по дело С - 122/2023.
Мотивиран така и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение