Определение № 951 от 25.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 788/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 774 от 26.06.2012г. по ч. т. д. № 436/2012 г. на Старозагорски окръжен съд. С обжалвания акт е отменено инкорпорираното в заповед за незабавно изпълнение № 5013 от 12.12.2011 г. по ч. гр. д. № 7081/2011 г. на Старозагорски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за претендираните от банката суми срещу длъжниците [фирма], [населено място], [община], Мария Д. К., П. С. К., Д. К. Б., тримата от [населено място], и [фирма], [населено място], като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е отхвърлено и издадения срещу същите длъжници изпълнителен лист е обезсилен. С атакуваното определение въззивният съд, след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд определение № 1007 от 20.03.2012 г., е уважил искането на посочените лица за спиране изпълнението на процесното вземане по реда на чл. 420 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], [община] – заявява становище за недопустимост и неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор от 06.08.2012 г. Останалите ответници не заявяват становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивното определение по чл. 419, ал. 1 и чл. 420 ГПК, което именно е предмет на настоящата частна касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановените от Старозагорски районен съд актове /разпореждане и определение/, постановени съответно по искане за допускане на незабавно изпълнение на сумите по процесния договор и по искане за спиране на принудителното изпълнение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение няма отношение към развитието на конкретното дело, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане Поради това, то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение