Определение № 25 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 908/2010 г.

Производството е образувано по касационни жалби на С. В. Р.,[населено място], [община], подадена от назначения му служебен адвокат П. К., срещу въззивно решение №868 от 18.06.2009 г. по гр. дело № 402/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение №3462/11.12.2008 г. по гр. дело №4690/2008 г. на Варненския районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявените искове за сумата 180 лв. – обезщетение за неправомерно задържане на трудовата книжка и за сумата 13.37 лв. - мораторна лихва и срещу решение №113 от 28.01.2010 г.. по гр. дело № 402/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за допълване на въззивното решение. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното решение и решението по чл.250 ГПК са постановени по искове за парични вземания в размер до 1 000 лв. за всеки един от тях. Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по искове с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.