Определение № 10652 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8656/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от К. Р. Й. от гр. Ямбол, подадена чрез адвокат С. Раднев, срещу определение № 639 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело № 91/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменено протоколно определение от 15.04.2024 г., с което е даден ход на делото по същество, оставена е без разглеждане жалбата на К. Р. Й. срещу заповед № 0/04-00062 от 11.07.2023 г. на кмета на Община Ямбол и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като за К. Р. Й. е налице правен интерес от оспорването. Иска Върховният административен съд да отмени постановеното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кмета на Община Ямбол не взема становище по частната жалба. Заинтересованата страна – Н. К. К., чрез процесуален представител адвокат М. Христова, с подаден писмен отговор оспорва частната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвоактско възнаграждение. Заинтересованите страни – Р. Г. Й., С. Р. Й. и Община Ямбол не вземат становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по оспорване на заповед № 0/04-00062 от 11.07.2023 г. на кмета на Община Ямбол, с която е разпоредено да се учреди право на строеж на Н. К. К., с площ от 93, 6 кв. м. за обект "Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 87374.543.573. 2 в УПИ I-1551/1552 по плана на гр. Ямбол – [жк], за сумата от 4 850 лева без ДДС за вещното право. Администартивен съд – Ямбол е приел, че процесният случай попада в първата хипотеза на чл. 38, ал. 2 от ЗОС – учредено право на строеж в полза на собственик на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост. В случая единият от съсобствениците в процесния УПИ е учредил право на пристрояване в полза на другия съсобственик. В този смисъл според съда учреденото в полза на Н. К. К. право на строеж от 93, 6 кв. м в урегулиран поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 по КК и КР на гр. Ямбол за отстъпено право на строеж на база съгласуван проект за обект „Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 87374.543.573. 2 в УПИ I-1551/1552 по плана на гр. Ямбол – [жк] не засяга субективни права, свободи и законни интереси на оспорващата К. Р. Й. и на другите двама наследници на Р. С. Й., нито противозаконно създават задължения, още по-малко се създават права на трето лице, които я увреждат. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения понастоящем правен резултат. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Правилно, с оглед фактите по делото, решаващият съд е преценил, че за жалбоподателката липсва правен интерес от оспорването, тъй като е налице административен акт, с който не се засягат негови права или законни интереси. От представените доказателства по делото се установява, че съсобственици на урегулиран поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 по КК и КР на гр. Ямбол в УПИ I-1551/1552 по плана на гр. Ямбол - [жк] са Община Ямбол и Н. К. К. при равни квоти. Именно и между тях се развило административното производство. Оспорващата К. Р. Й. е съсобственик само на обособена част от жилищна сграда (избена част и втори жилищен етаж) с идентификатор 87374.543.573. 2, находяща се в урегулирания поземлен имот. Правилно съдът е извършил анализ на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗОС, в една от хипотезите на която попада конкретния случай и която регламентира облекчен ред за учредяване право на пристрояване или надстрояване без търг и конкурс върху общински имот, в който вече е построена сграда от адресата на процесната заповед - в полза на собственика на сградата, респ. обект в нея. В случая е налице съсобственост между Община Ямбол и Н. К. К. по отношение на парцела, в който ще се изпълнява строителството и именно между тях следва да се развие процесното правоотношение имот. Не се изисква съгласието на частната жалбоподателка, която е установено, че не е съсобственик на процесния парцел. Цитираната с частната жалба разпоредба на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, която гласи, че надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост, не може да обоснове правен интерес от оспорването. Правилно в случая съдът е съобразил, че не е налице сграда в режим на етажна собственост. Поради това са верни изводите на административния съд, че с оспорения административен акт не се нарушават или застрашават заявените от жалбоподателя права и интереси във връзка с твърдяното от него правоотношение. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за частната жалбоподателка не следва да се присъждат. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК на заинтересованата страна Н. К. К. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с представеният договор за правна защита и съдействие и са в размер на 750 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение