Определение № 2324 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Цветкова и Д. Павлова, подадена чрез адвокат Д. Димов, против Определение № 9186/23.11.2022 г., постановено по административно дело № 6746/2021 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу Заповед № РА50-162/19.03.2021 г. на Главния архитект на Столична община и производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, като се оспорват правните изводи на съда за отсъствие на правен интерес от оспорването, мотивирали го да прекрати производството по делото. По изложени съображения, се иска отмяна на съдебното определение и връщане на делото за продължаване на съдпрозводствените действия. Ответната страна, Главен архитект на Столична община, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е Заповед № РА50-162/19.03.2021 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за план за регулация за урегулиране на поземлен имот с идентификатор 68134.1503.944 по КККР на гр. София, и създаване на нов УПИ IV-944 „за логистика, офиси, магазини и обществено обслужване“ и план за застрояване за същия УПИ, съгласно приложените проекти. За да прекрати производството по делото, първостепенният съд е приел, че оспорващите не се явяват легитимирани да оспорят заповедта съгласно разпоредбите на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, доколкото притежавания от тях имот с идентификатор 68134.1503.933 по КККР на гр. София, не се явява засегнат от одобрения план. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване на закона и необоснованост. Установено е, че Н. Цветкова и Д. Павлова се легитимират за собственици на имот с идентификатор 68134.1503.933 по КККР на гр. София, който имот е пряко съседен на имота – предмет на процесната заповед. След анализ на представените по делото писмени доказателства, както и предвид заключението на вещо лице, изготвило съдебно-техническа експертиза е установено, че устрояваният имот попада в урбанизирана територия за която е одобрен Общ устройствен план, но не е урегулиран, тъй като за него не е отреждан УПИ, така, че посредством оспорената заповед имотът се урегулира за първи път. Имотът не е имал и отредено предназначение, като конкретното му такова „за логистика, офиси, магазини и обществено обслужване“, се определя за първи път именно с одобряване на предметния регулационен план. Предвид посочените установявания, имотът на оспорващите не се явява засегнат по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 и 3 ЗУТ, доколкото не е предмет на устройствения план, между него и процесния не се създава свързано застрояване, както и не се допускат намалени разстояния. Но е налице засягане по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, според която норма непосредствено засегнат от предвижданията на подробния устройствен план имот е този, който е съседен при промяна на предназначението на имота – предмет на плана. На още по-голямо основание такова засягане е налице и при първо определяне на конкретното предназначение на процесния имот, след като преди това изобщо не е било определено каквото и да е предназначение. Предпоставките за придобиване качеството на заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ са предвижданията именно на ПУП, а не на ОУП, който няма пряко приложение спрямо конкретния имот, поради което не може да се приеме, че такова предназначение имотът е придобил още с одобряването на Общия устройствен план на Столична община през 2009 г. Предмет на Общия устройствен план са „територии“ и „устройствени зони“, а не „поземлени имоти“, като конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с Подробен устройствен план, чийто предвиждания са задължителни за инвестиционното проектиране - чл. 8 и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. След като няма спор, че именно с процесния ПУП поземлен имот с идентификатор 68134.1503.944 се урегулира като УПИ и с този план за първи път се определя конкретното му предназначение, то съседните имоти се явяват засегнати по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Предвид изложените мотиви, съдебното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. Цветкова и Д. Павлова, осъдени са за разноски и производството по делото е прекратено, следва да бъде отменено. Делото подлежи на връщане на същия състав на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по прилагане и тълкуване на закона. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение