Решение № 1123 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2009 г.

Решение № 1123 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Севлиево, срещу Решение № 96/1.07.2009 г., постановено по адм. д. № 119/2009 г. на Административен съд - гр. Габрово, като в нея се развиват оплаквания за необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и недопустимост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответницата Цанка Пенчева Монева от гр. Севлиево, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Габрово, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Цанка Пенчева Монева, отказа на кмета на община гр. Севлиево, обективиран в писмо изх. № У-3014.1/13.05.2009 г. да издаде исканата заповед по чл. 190 ЗУТ за прокарване на временен път до имот 541.176, местност "Севлиевски лозя", землище гр. Севлиево, собственост на Цанка Монева и върнал преписката на административния орган за издаване на исканата заповед. За да постанови решението си съдът приел, че оспореният отказ не съдържа фактически и правни основания за издаването му и че не е мотивиран, поради което е незаконосъобразен. Приел също така, че административният орган е бил длъжен да се произнесе по направеното искане. Решението е неправилно. Необосновани са изводите на съда, че отказът на кмета на общината не е мотивиран и че не са посочени в него фактическите и правни основания. Правното основание за издаването на акта се извлича от фактическите такива, както и от основанието на което е поискано издаването му. Фактически основания се съдържат във всички съпътствуващи издаването на акта действия - констативен акт, писма и пр., от които следва, че кметът на общината приема, че не са налице основанията по чл. 190 ЗУТ, на което се основава и искането, каквито фактически твърдения се съдържат в приложените по делото писма до Монева, констативния акт и оспорения отказ. Административното производство за издаване на искания акт, е образувано по заявление на Цанка Пенчева Монева вх. № У-3014.1/12.03.2009 г., с искане да се прокара временен път на основание чл. 190 от ЗУТ до имота й. С оспореното писмо кметът на общината я уведомява, че няма основание за издаване на заповед съгласно чл. 190 ЗУТ, както и че съгласно чл. 192, ал. 1 и 2 ЗУТ, достъп до имота на жалбоподателката може да бъде осъществен съгласно съставения констативен протокол. С оглед на искането по заявлението и посоченото в оспореното писмо, че няма основание за издаване на заповед по чл. 190 ЗУТ, писмото има белези на отказ за издаване на заповед по посоченото в заявлението основание и че представлява индивидуален административен акт, като предмет на оспорване. С оглед на това съдът е разгледал допустима жалба и решението е допустимо. Чл. 190, ал. 1, 2 и 5 ЗУТ, регламентира няколко хипотези, при наличието на условията за някоя от тях следва да се издаде акт от кмета на общината за прокарване на временен път, а именно: когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокара временни пътища, които осигуряват достъп до съответния имот; при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствен планове; когато имотът е неурегулиран, но е включен в общ устройствен план; за да се осигури достъп до имот, в който законно е разрешено строителство. В конкретния случай не е налице нито една от посочените по-горе хипотези за имота на Монева. Безспорно установено по делото е, че за процесната местност, в която попада имотът на жалбоподателката Монева липсва подробен устройствен план, поради което същият е неурегулиран, както и че за не е приеман и общ устройствен план, независимо, че районът е приет като селищно образувание. За неурегулирани имоти, какъвто е имотът на Монева, наличието на общ устройствен план е предпоставка за прокарване на временен път, но няма данни по делото такъв да е приеман. Видно от приложената скица по делото се установява, че имотът на жалбоподателката е застроен с масивно жилище, но не е налице и основанието на чл. 190, ал. 5 ЗУТ, тъй като хипотезата е за разрешено строителство, т. е. такова, което в момента се извършва, а не за изпълнено и съществуващо строителство. С оглед изложеното, при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила кметът на общината е отказал издаването на заповед по чл. 190 ЗУТ. Като е приел, че отказът е незаконосъобразен и отменил същия, съдът е постановил решението си при неправилно прилагане на материалния закон и решението се явява необосновано. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу изричният отказ на кмета на общината.