Определение № 1242 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 945/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпили са две касационни жалби от Е. А. Б. чрез пълномощник адв.П. П. и от Иван Г. Б. чрез адв.Н. Б. срещу решение № 7 от 23.02.10г.по гр.дело № 1184/09г.на В. окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 577 от 25.07.07г. на Районен съд-Горна Оряховица,постановено по гр.дело № 1809/06г.С него е прието за установено по отношение на Иван Г. Б.,че Е. А. Б. е изключителен собственик на 1414809/2196196 ид.части от придобития по време на брака между страните апартамент № 13,на петия етаж,вх.В,корпус Б,блок П.,кв.106 по плана на[населено място],ведно с припадащите се към апартамента изба № 17 и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж в резултат на преобразуване на лично имущество на ищцата: 7748.09 лв,представляващи парично обезщетение за отчужден наследствен имот и 6400 лв,получени чрез дарение от М. И. Н. и А. В. Н..За останалите претендирани 781387/2196196 ид.части от имота искът е отхвърлен. Жалбоподателката Е. Б. обжалва решението в отхвърлителната му част.В приложеното изложение към касационната жалба се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложени са копия от решения на състави на ВКС. Жалбоподателят Иван Г. Б. обжалва решението в уважената част на иска.Поддържа,че са налице визираните в чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК основания за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че процесният имот е придобит по време на брака между страните за цена в размер на 14 149лв,платена на 19.04.90г.с превод от жилищноспестовния влог на ищцата.От тази сума 7748.09 лв същата е получила като парично обезщетение за отчуждения й наследствен имот,а 6400 лв като дарение от двамата си родители.От наличните към датата на плащане стойността на процесното жилище 219561.96 лв по сметката на жилищноспестовния й влог сумата 14148.09 лв са били нейно лично имущество.За останалите 7814.87 лв съдът е счел,че ищцата не е доказала,че са нейно лично имущество.При това положение е приел,че при придобиване на имота е налице частична трансформация на лично имущество на ищцата,което е определил в съотношение на лични и общи средства по влога в размер на 1414809/2196196 ид.части от процесния имот. В разглеждания случай е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.Посоченият от жалбоподателката материалноправен въпрос,свързан с исковете за пълна или частична трансформация на лично имущество /чл.21 ал.1 и ал.2 СК/-когато имущество,придобито по време на брака,е платено от личния влог на съпрузите,по който са установени лични средства за покриване на цялата цена на спорното имущество /пълна трансформация/ или част от нея/частична трансформация/относими ли са сумите,постъпвали по влога по време на брака извън установените лични такива и необходимо ли е изследване на статута им като СИО или лично имущество и доколкото парите са родово определени вещи по какъв начин следва да се установи кои от парите по влоговата наличност са използвани за придобиване на спорния имот,е разрешен в противоречие с ППВС № 5 от 31.10.1972г.,което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Доколкото съществените за изхода на спора въпроси са идентични в двете жалби,тъй като се касае за личния принос на всеки от съпрузите в придобитото по време на брака имущество,касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по двете касационни жалби. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.