Решение № 180 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 9/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. Д. от гр. С. срещу определение №473/14.04.2009 год. на Софийски апелативен съд, ІІ състав по ч.гр.д. № 658/2009 год., с което след като е отменено определение от 23.01.2009 год. по гр.д. № 513/2009 год. на Софийски градски съд, е постановено ново определение, с което е оставено без уважение искането на Д. Д. Д. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу „М” ЕООД и е обезсилена издадената на 26.01.2009 год. на Софийски градски съд, обезпечителна заповед. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго определение, с което исканото обезпечение да бъде допуснато. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и с оглед определение № 750/30.12.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 593/2009 год. на ВКС, състав на ІV г.о., е срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт. При извършената проверка по чл. 288 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК Върховният касационен съд,състав на 3 г.о. констатира, че са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касационният частен жалбоподател е релевирал процесуалноправния въпрос относно това доколко в обезпечителното производство съдът може да навлиза в оценка по същество на представените писмени доказателства. Дали съдът следва да прави подробна преценка на представените с молбата за обезпечение доказателства и кореспондиращите с тях факти и да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права. Посочено е, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. В тази насока се позовава на Определение № 411/30.10.2008 год., постановено по гр.д. № 1597/2008 год., на ВКС, ІІ г.о. С него съдът е приел, че в обезпечителното производство съдът не може да навлиза в подробна преценка на представените по делото доказателства и по този начин преди окончателното приключване на делото да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права. С обжалваното определение повдигнатия от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с тази практика на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по делото е било образувано по молба на Д. Д. Д. по чл. 390 ГПК за обезпечаване на бъдещ негов иск срещу „М” ЕООД, гр. С. и М. А. З. с пр. осн. чл. 93 ЗЗД, за сума в размер на 664 982 лв., представляваща двойния размер на платено капаро по сключен между тях предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. С молбата е поискано съдът да допусне обезпечение като наложи обезпечителна мярка възбрана върху имота, предмет на договора. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че за да се допусне обезпечение на иска, същият следва да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка да е подходяща. Приел е че за да е налице вероятна основателност на исковата претенция, иска следва да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. След като е направил подробен анализ и обсъждане на представените по делото писмени доказателства е стигнал до извода, че предявеният иск е вероятно неоснователен и с оглед на това е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение. Въззивната инстанция правилно е посочила предпоставките, които законът е извел като условие за допускане на исканото обезпечение. В нарушение на процесуалните правила обаче, съдът е навлязъл в преценка на представените с молбата за обезпечение писмени доказателства и е изразил становище относно съществуването на спорното право като изобщо не е обсъдил наличието на останалите предпоставки за допускане на обезпечението. Действително в рамките на обезпечителното производство съдът следва да извърши проверка за вероятната основателност на иска, но в степен, която да съответства на нуждите на това производство, а не да предрешава спора. Доколкото вероятната основателност се определя въз основа на представените от молителя писмени доказателства ,ако такива не се представят или представените не са достатъчно убедителни, законът дава възможност ако са налице останалите законови изисквания, обезпечението да се допусне при определяне на подходяща гаранция. Случая е именно такъв. Налице е обезпечителна нужда, доколкото ако обезпечението не се допусне, ответникът може да отчужди имота и по този начин изпълнението на евентуалното осъдително решение да се затрудни или стане невъзможно /при липса на друго имущество в патримониума на евентуалния длъжник/. Освен това исканата обезпечителна мярка е от предвидените в чл. 397 ГПК и е подходяща. С оглед цената на бъдещия иск съдът счита, че подходящата гаранция е в размер на 33 000 лв. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което исканото обезпечение бъде допуснато при условие, че молителят внесе определената гаранция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд