Определение № 9853 от 18.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на В. П. С. срещу определение № 721/05.06.2024 г., постановено по адм. д.407/2024 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, защото при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, поради което иска да бъде отменено и да се разреши по същество искането за изменение на съдебното решение в частта относно разноските. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 721/05.06.2024 г., постановено по адм. д.407/2024 г. по описа на АССО е оставено без уважение искането на В. П. С. да бъде изменено решение № 574/07.05.2024 г., постановено по адм.д. 407/2024 г. по описа на АССО в частта относно разноските. Административният съд е приел, че със съдебното решение, чието изменение се иска, е разрешен спор относно законосъобразността на индивидуален административен акт в полза на В. С. и правилно в негова полза са присъдени разноски в размер на 810 лв. Обоснован е извод за липса на основание за изменение на съдебното решение в частта относно разноските, защото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение като прекомерно е намалено до установения в приложимия за случая чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (Наредба/та). Така постановеното е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, след надлежно сезиране, поради което се явява действителен и допустим съдебен акт. В случая не е налице спор относно правото на В. П. С. на разноски, което е възникнало с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждането им, както и относно размера 1760 лв. на действително направените разноски от тази страна, за което са представени неоспорени писмени доказателства. На практика липсва спор и относно фактическата и правна сложност на делото, съобразно която първоинстанционният съд е определил като справедливо възнаграждение за оказаната правна защита в размер на 800 лв. и е уважил със съдебното решение възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Правилно в обжалваното пред настоящата инстанция определение АССО е приел, че е имал възможност да намали договореното и заплатено възнаграждение до размер на 800 лв. и не се е съобразявал със сумите, съдържащи се в отмененото уведомително писмо като намаления на финансовото подпомагане на земеделския производител, които не представляват „определен материален интерес“ на делото по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващата съдебна практика на Върховния административен съд (определение № 10347/28.07.2020 г. по дело 9872/2020 г. на Четвърто отделение, определение № 7624/11.07.2023 г. по адм.д. 46/2023 г. на Четвърто отделение, определение № 7683/11.07.2023 г. по адм.д. 9713/2022 г. на Пето отделение и мн.др., включително цитираните в писмения отговор на ответната страна по настоящото дело), според която административните дела, образувани по оспорване на административни актове, издадени по приложение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са без определен материален интерес, защото предмет на производството е законосъобразността на административния акт, а не материалното право, което е отречено/признато с него. По изложените съображения правилно АССО в обжалваното определение се е позовал на приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата, за да допусне исканото изменение на съдебното решение в частта относно присъдените разноски. Във влязлото в сила съдебно решение разноските са правилно определени и присъдени, поради което обжалваното трябва да бъде оставено в сила. С оглед характера на спора и липсата на претенции за разноски, за настоящото производство разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение