Определение № 53 от 09.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2008 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. П. К., М. П. И., Ж. П. Г., Ф. П. Т., С. П. Г., И. Н. П., Р. Д. А., Р. К. А. и П. К. А. против решение № 1* от 17.07.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от 22.11.1999 г. по гр.д. № 5915/1995 г. на Пловдивски районен съд, Х-ти състав и е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. П. К., М. П. И., Ж. П. Г., Ф. П. Т., С. П. Г., И. Н. П., Р. Д. А., Р. К. А. и П. К. А. против М. А. О. и И. Х. О. ревандикационен иск по отношение на нива в местността „С”, землището на с. Б. поле с площ от 7.8971 кв.м., съставляваща парцел **** 83, масив 50, имот пл. № 50083. Ответниците по касационната жалба М. А. О. и И. Х. О. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване. Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска са, че ищците не се легитимират като собственици, тъй като решението от 1.12.1993 г. за възстановяване правото на собственост на наследници на П. Г. П. въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне, е нищожно, тъй като е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.12 вр. чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, според които правото на собственост върху земите, включени в стопански дворове на ТКЗС, които не са застроени или не са прилежащи територии на сгради, се възстановява в стари реални граници, а в случая имотът е бил в стопанския двор на ТКЗС. Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В случая липсва твърдяното противоречие на изводите на въззивния съд с разрешенията, дадени в решение № 1* г. по гр.д. № 585/2003 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1* от 1995 г. на ВС, ІV г.о., решение № 289 от 6.03.2001 г. по гр.д. № 1530/2000 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 410 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1504/1999 г. на ВКС, ІV г.о. и на указанията по приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 1/1997 г. на ОСКГ, тъй като същите не касаят приложението на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ. Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставен е съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно намира ли приложение нормата на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, създадена със ЗИД на ЗСПЗЗ, обнародван в ДВ бр.79 от 1996 г. при преценка по реда на косвения съдебен контрол на действителността на решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, предшестващи влизането й сила. Съобразно изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение