Определение № 135 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 154/2009 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК вр. чл. 122, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от М. Д. Б. Х. ЕГН **********, гр. С., ж. к. „О”, бл. 418, вх. А, ет. 4, ет. 13 чрез адвокат Ц против въззивно определение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV „Г” отделение № 832/15.06.2008 г. по ч. гр. д. № 2246/2008 г., с което в производство по чл. 93, ал. 2 ГПК /отм./ съдът е определил за компетентен да разгледа делото по предявения от С. Х. Х. срещу М. Д. Б. Х. иск по чл. 91 СК Сливенският районен съд. Поддържа, че определението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, определящи местната подсъдност. Позовава се на нарушение на принципа, на който е основана местната подсъдност съгласно чл. 81 ГПК /отм./, че делото трябва да се води при най-удобния за ответника съд. В случая местожителството на ответницата е в гр. С., видно от представеното с възражението пред Сливенски районен съд копие от личната карта. Моли съда да отмени определението и да постанови делото да се води пред Софийски районен съд. Ответникът по частната жалба С. Х. Х. не е изразил становище. Частната жалба се приема, че е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В производство по чл. 93, ал. 2 ГПК /отм./ по повод повдигнатия на основание чл. 93, ал. 2 ГПК /отм./ с определение на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 84-ти състав от 30.04.2008 г. по гр. д. № 1792/2008 г. спор за подсъдност между С районен съд и Сливенски районен съд за определяне на съда, компетентен да разгледа и реши спора по гр. д. № 1792/2008 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 84-ти състав, респ. гр. д. № 4375/2007 г. по описа на РС, гр. С. състав на Софийски градски съд е приел, че компетентен да разгледа делото между страните по предявен от ответника по частната жалба срещу жалбоподателката иск за развод с правно основание чл. 991 ал. 1 СК е Сливенски районен съд. Правният извод на СГС е обоснован с данните по делото, че към датата на подаване на исковата молба /4.10.2007 г./ постоянното и настоящо към онзи момент местожителство на ответницата по иска е в гр. С., с принципното разрешение по чл. 81, ал. 1 ГПК /отм./ искът да се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството на ответника, както и при спазване на чл. 93, ал. 3 ГПК /отм./, съгласно която разпоредба настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото, приложима в конкретния случай с оглед данните по делото, че от 28.12.2007 г. или два месеца и половина след завеждане на исковата молба пред Сливенски районен съд /28.12.07 г./постоянният адрес на ответницата е бил променен и оттогава не е в гр. С., а в гр. С.. Според процесуалния представител на жалбоподателката принципът, на който е основана местната подсъдност по чл. 81 ГПК /отм./ е, че делото трябва да се води при най-удобния за ответника съд. Това е таза, но в случая тази разпоредба следва да се прилага систематично с разпоредбата на чл. 93, ал. 3 ГПК /отм./. Промяната във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността /промяна на адреса/, настъпила след подаването на исковата молба е ирелевантна за определянето на подсъдността на делото. Такъв е конкретният случай, поради което обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.