Определение № 6682 от 03.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2007/2024 г.

М. Е. Б. (М. E. B.), гражданин на Турция, е подал частна жалба срещу определение №10736/5.12.2023 г. по адм. дело №11480/2023 г. по описа на Административния съд-София град, с което подадената от него жалба срещу отказ №23010607/01.11.2023г. на първия секретар, завеждащ консулска служба на Република България в Бурса, Република Турция, за издаване на виза, вид "D за Република България, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Направени са оплаквания за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено. Първият секретар, завеждащ консулска служба на Република България в Бурса, Република Турция, не е дал възражение. Върховният административен съд, като провери правилността на определението, намира, че частната жалба е неоснователна. С определение №10736/5.12.2023 г. по адм. дело №11480/2023 г. по описа на Административния съд-София град подадената от М. Е. Б. (М. E. B.), гражданин на Турция жалба срещу отказ №23010607/01.11.2023 г. на първия секретар, завеждащ консулска служба на Република България в Бурса, Република Турция, за издаване на виза, вид "Д" за Република България е оставена без разглеждане съобразно разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗЧРБ, според която отказите за издаване на визи по чл.9а, ал.2 т.4 ЗЧРБ или на визи вид "D" - за дългосрочно пребиваване не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Според изложените от съда мотиви, в жалбата не се сочи, че отказът нарушава основни права и свободи на подателя на искането за издаване на виза вид вид "D", в частност правото му на собственост, що се отнася до упражняваното от него занятие - търговски представител на дружество, регистрирано в Република Турция. Определението е правилно. Както е посочил административният съд, отказът на първият секретар, завеждащ консулска служба на Република България в Бурса, Република Турция, за издаването на виза за дългосрочно пребиваване на М. Е. Б., не подлежи на обжалване по съдебен ред, тъй като направеното волеизявление не засяга права или свободи на жалбоподателя, защитени по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В частната жалба също не се излагат съображения в тази насока, а се посочва, че основание за отказ било възникналото съмнение за фиктивен адрес на търговското представителство, който обаче не можел да се счита такъв, тъй като заедно с адреса на дружеството бил регистриран в Българската търговско-промишлена палата. Тези съображения обаче не се свързват с предвиденото в чл. 10а, ал.4 ЗЧРБ изключение, поради което определението за прекратяване на производството като недопустимо следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд