Определение № 224 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 707/2011 г.

Производството е образувано е по касационна жалба подадена от Л. Г. Г. и М. П. Г. срещу решение № 279 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 157/2011 г. на Варненски окръжен съд. С решението е оставено в сила решение по гр. д. № 6055/2007 г. на Варнескки районен съд, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост, като е признато за установено по отношение на ищците, че ответниците, сега касатори, не са собственици на реална част от имот, в кв. В., в землището на [населено място], в м. „М. Г.”, представляващ имот № 539 по ПНИ на с о. „А. мак” с площ от 539 кв. м. ВКС, състав на І г. о. извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и намери същата за недопустима. Вещният иск има за предмет недвижим имот № 539 по ПНИ на с. о. „А. мак”, в землището на [населено място]. По данни от удостоверение изх. № МД-7-94-3/13/ от 14.08.2007 г. издадено от [община], Дирекция „Местни данъци и такси” данъчната оценка на имота е 1738.29 лв. С молба от 13.09.2007 г. ищците са уточнили исковата молба като са посочили, същата сума като цена на иска. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изменението му със ЗИДГПК (ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въвззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Касационната жалба е подадена на 28.04.2011 г., поради което и на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК за нея е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изменението й. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната, а ако няма такава пазарната, оценка на вещното право, а по исковете за парични вземания – исковата дума (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК). При тези данни цена на иска е под 5000 лв., поради което подадената касационна жалба се явяват процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.