Определение № 60262 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2021 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от В. Н. Н., с която се иска отмяна на решение № 1704/04.11.2016 г. по гр.д. № 1088/2016 г. на Районен съд – Бургас. Молителят сочи, че първоинстанционният съд е допуснал „груби процесуални нарушения“ при разглеждането на делото, като не е отложил съдебното заседание поради заболяване на молителя, не се е съобразил с представените медицински документи и това е препятствало организирането на защитата на страната. Отнето било правото на молителя да представи „важни доказателства от значение за изхода на делото“. Същите нарушения били допуснати и от въззивната инстанция, както и от състава на ВКС в предходно производство по чл.303 ГПК, приключило с решение № 264/15.01.2021 г. по гр.д. №3244/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което молбата за отмяна на първоинстанционното решение на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК е оставена без уважение. С настоящата молба за отмяна страната се позовава и на ново обстоятелство – разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт №15/09.09.2020 г., т.V, рег.№ 7780 по нот.д.№728/2020 г. на нотариус С. И., рег.№699, с район на действие – РС Бургас. Ответникът по молбата – М. К. Г., представляван от адв. Л. Ц., в писмен отговор поддържа становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., като обсъди поддържаните от молителя основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК счете, че производството по делото следва да се прекрати, поради следното: Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт – чл.306, ал.1 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303, ал.1 ГПК. Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. По аргумент от разпоредбите на чл. 235 и чл. 266 ГПК, силата на пресъдено нещо се разпростира върху фактите, които са от значение за спорното право и са се осъществили до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Ето защо новооткритите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са се осъществили преди приключване на съдебното дирене в последната инстанция по съществото на делото, респ. - да са преклудирани от силата на пресъдено нещо, формирана със съдебното решение. Когато твърдяният факт, за който се поддържа, че е от значение за спорното правоотношение, е осъществен след приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, той не е преклудиран, поради което може да бъде заявен в ново исково производство. Видно от изложеното в молбата за отмяна, молителят се позовава на нов факт - разпоредителна сделка от 09.09.2020 г., който е настъпил след приключване на съдебното дирене и след постановяване на атакуваното съдебно решение № 1704/04.11.2016 г. по гр.д. № 1088/2016 г. на РС – Бургас. Спрямо този факт (доколкото въобще е относим за приключилия правен спор) не се разпростира действието на силата на пресъдено нещо на решението, поради което е недопустима отмяната му на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. По второто сочено основание – чл.303, ал.1, т.5 ГПК – молбата за отмяна е недопустима като просрочена. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е тримесечен, считано от деня на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. В случая молбата за отмяна е подадена на 23.03.2021 г., а решението е влязло в сила на 02.03.2020 г. Освен това, по същите доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с участието на страната в първоинстанционното производство, се е произнесъл състав на ВКС с решение № 264/15.01.2021 г. по гр.д. №3244/2020 г. по описа на ІV г.о., като е счел предходната (идентична с настоящата) молба за отмяна за неоснователна. Не на последно място, наведените оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон от инстанциите при постановяване на съдебните актове, са неотносими за отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение