Определение № 83 от 08.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2010 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С решение № 70 /24.02.2011 г. по делото съдът се е произнесъл, като е оставил без уважение молба на „К. И. В & Ко” ООД за отмяна на влязло в сила решение № 170 /27.04.2009 г. по гр.д. № 3081 /2007 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Съдът не е присъдил разноски на ответника [фирма], т.к. е приел, че не са направени такива. С молбата си от 11.03.2011 г. „И. Т. Х.” иска изменение на решението в частта за разноските, като твърди, че е представил изрична молба по чл.80 ГПК, заедно с договор за правна помощ и фактура и извлечение от сметка за заплащане на сумата 6,000 лева като адвокатско възнаграждение по делото. Насрещната страна „К. И. В & Ко” ООД, на която съдът е изпратил препис от молбата, не изразява становище по нея (нито възражение по чл.78,ал.5 ГПК). Искането е в срок и допустимо. За да откаже присъждането на разноски, въпреки изхода от производството в полза на молителя „И. Т. Х.”, съдът е приел, че е представил адвокатско пълномощно, но не и договор за процесуално представителство и не е представил платежни документи за направени разноски, При проверка на делото въз основа на молбата и твърденията в нея, съдът откри на лист 307 – молба – списък с разноски, на л. 309 – договор за процесуално представителство, на л. 308 – фактура, на л. 310 - извлечение от сметка за заплащане на сумата 6,000 лева като адвокатско възнаграждение по делото, които е пропуснал да забележи. Документите удостоверяват уговарянето и заплащането на сумата 6,000 лева за процесуално представителство по делото. При изхода от това производство в полза на поискалия разноските и при липсата на възражение по чл.78,ал.5 ГПК, искането следва да бъде уважено, както е направено. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът