Определение № 549 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 518/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. АД-Б. против определение № 1853/13.06.2012 г. по в.ч.гр.д. № 1681/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава определение № 4125/28.03.2012 г. по ч.гр.д. № 9324/2012 г. на Пловдивски РС, с което се обезсилва само по отношение на главницата от 2 400 000 лв. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изп.лист, издадени по ч.гр.д. № 9324/2009 г. на ПРС, като се оставя без уважение искането им за обезсилване в останалата им част по която е налице висящо производство за установяване на вземанията на кредитора срещу длъжника. В частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение и прогласяване нищожност на първоинстанционното определение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени 4 въпроси. 1.Задължен ли е съдът да се мотивира, прилагайки точно правната норма, и да обсъди всички доводи на жалбоподателя?, 2.Задължен ли е съдът да връчи на заявителят, на когото е издадена заповед по чл.417 ГПК, искането на длъжника за обезсилване на заповедта и изп.лист?, 3. Компетентен ли е РС издал заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, да постанови обезсилване на същите при висящ спор по чл.422 ГПК?, и 4. При частичен отказ от иска по чл.422 ГПК, може ли РС да обезсили частично заповедта за незабавно изпълнение и изп.лист? Твърди се, че първият въпрос бил произнесен в противоречие с практика на ВС и ВКС, а останалите били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: На касационен контрол подлежи въззивното определение, но не първоинстанционното, а в резултат на осъществяване на този контрол, последното може да бъзе засегнато. Частнияг жалбоподател обжалва определението вероятно само в частта относно обезсилването, докъдето се свежда и правният му интерес. Отговорът на първият въпрос е еднозначен. Но евентуалното неизпълнение от съда на процесуалноправните му задължения, т.е. ако е налице нарушение на съдопроизводствените правила и то съществено, това би представлявало основание по чл.281,т.3 ГПК, но не може да обуслови приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. По останалите въпроси правната уредба е пълна, ясна и непротиворечива по смисъла на чл.5 ГПК и т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. В случая, жалбоподателят е направил частичен отказ от иска по чл.422 ГПК, поради частично плащане, и в тази част производството е прекратено. Няма частично отхвърляне на иска с влязло в сила решение по смисъла на чл.422,ал.3 ГПК. Затова, всъщност е налице хипотезата на чл.415,ал.2 ГПК, която предвижда и частично обезсилване. В този смисъл са и представените опр. 417/3.06.2011 по ч.т.д. 315/2011 на І т.о., № 200/12.04.2010 по ч.гр.д. 148/2010 на ІІІ г.о., а опр. 226/27.04.2011 по ч.гр.д. 148/2011 на ІІІ г.о. касае издаване на обратен изп.лист. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.