Определение № 214 от 07.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 16.12.2008г. по гр.д. №984/2007г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен иск на И. Д. И. с правно основание чл. 344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ за сумата 900лева, както и иск за заплащане на сумата 200 лева лихви за забава, както и в частта му, с която е отхвърлен иска му за сумата 1 670 евро, низплатени командировъчни разходи на основание чл.215 КТ. Жалбоподателят И. Д. И. поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси от значение за делото в противоречие с практиката на ВКС. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска на И. Д. И. с правно основание чл. 344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ за сумата 900лева, както и иска му за заплащане на сумата 200 лева лихви за забава, както и иска му за сумата над 1 670 евро до 1800 евро, низплатени командировъчни разходи. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от И. Д. на 06.03.2009г., която е допустима само в частта й относно произнасянето по иска му с правно основание чл.215 КТ. Съдът е установил, че за времето от 21.04.2004г. до 28.06.2004г. ищецът е бил командирован в чужбина, но ищецът не е представил документ за престой в определен хотел, поради не му се дължи заплащенето на сума за квартирни разходи. От заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че парите за дневни разходи възлизат на сумата 1670 евро, до който размер съдът е намерил иска за основателен, като го е отхвърлил до пълния му предявен размер от 1800 евро. С оглед на тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по делото е недопустимо и следва да се прекрати, а касационната жалба да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК предвижда, че решения на окръжния съд по дела с обжалваем интерес до 1000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая обжалваемия интерес е до 1000 лева по отношение на всеки един от разгледаните искове, то касационното производство е недопустимо. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.