Решение № 204 от 14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 210/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Р. Д. П., И. П. Г., Р. П. П., Д. П. Г. и С. П. Г., всички от гр. С. против определение от 24.03.2010 год. по гр.дело № 373/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата им, по чл.191, ал.2 ГПК/отм./. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по частната касационна жалба И. Г. П., Н. Ц. П., М. И. П. и Г. Т. П., всички от гр. С., не изразяват становище по нея. Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, а раз гледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: по въззивна жалба срещу постановения първоинстанционен съдебен акт – решение от 02.11.2007 год. по гр.дело № 5* по описа за 2004 год. на Софийски районен съд е постановено въззивно решение на 10 декември 2009 год. по гр.дело № 373/2008 год. на Софийски градски съд, с което частично е изменено първоинстанционното решение и постановен съдебен акт и е отхвърлен иска по чл.108 ЗС за предаване на владението на постройка от 57 кв.м., построена в дворното място от 430 кв.м. Решението в останалите му обжалвани части е оставено в сила. С молба, с вх. № 7090/02.02.2010 год. ответниците Р, И. Г., Р. П., Д. Г. и С. Г. са поискали отсрочване на изпълнението на въззивното решение, с оглед на имотното им състояние и с оглед на други обстоятелства, които са изложили в молбата. Въззивният съд е постановил определение, с което се е произнесъл по молбата по чл.191, ал.2 ГПК/отм./, без да я разгледа по същество на заявените в нея основания, мотивирайки се с аргумента, че въззивното решение подлежи на предварително изпълнение и тъй като молителите са сезирали с касационна жалба касационния съд, пред тях е открита процесуалната възможност на чл.282, ал.2, т.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение. Касационният съд не споделя правните изводи, по следните съображения: както в отменения ГПК, в Г. 17, Р. І, така и в действащия процесуален закон в Г. 18, Р. ІІ е създадена процесуалната възможност за страната за отсрочване и разсрочване на изпълнението на постановеното решение. Неоснователен е аргумента на въззивния съд, че въззивното решение подлежи на предварително изпълнение и срещу него са постъпили касационни жалби и от двете страни, поради което молителите ще могат да поискат спиране на изпълнението, по реда и условията на чл.282, ал.2, т.2 ГПК. Предпоставките за отлагане на изпълнението на постановено решение по чл.191, ал.2 ГПК/отм./ са различни от тези, регламентирани в разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК, отнасяща се само за въззивните решения. Отлагането на изпълнителната сила на решението е допустимо по съображения за справедливост, произтичащи от имотното положение на длъжника, или от други причини. Отсрочването на изпълнителната сила на решението, което молителите са поискали, е свързано с отлагането на изпълнението изцяло до изтичане на определения от съда срок, с произтичащите от това правни последици, които са различни от правните последици на процесуалната разпоредба на чл.282, ал.2 ГПК/ал.4 ГПК/. По изложените съображения касационната инстанция счита, че въззивният съд следва да се произнесе по молбата, с която е сезиран, като обсъди по същество доводите на молителите за отлагане на изпълнителната сила на въззивното решение и се произнесе по молбата, като я уважи, или отхвърли. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.