Определение № 249 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 234/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение16.04.2010reporting judge Надежда Зекова
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА определението от 3. 2. 2010 г. по гр. д. № 23/2010 год. на Бургаския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Сливенският окръжен съд с определение от 1. 12. 2009 г. по гр. д. № 657/2009 г. е допуснал обезпечение на бъдещ иск на Комисията за у. на и., придобито от престъпна д. срещу Й. Б., П. Б., „Д” Е. и „Д„О., всички от гр. С., чрез налагане на възбрана върху конкретно описани недвижими имоти и налагане на запор на дялове в търговски дружества, моторни превозни средства и банкови сметки. Бургаският апелативен съд, като въззивна инстанция, с определение от 3. 2. 2010 г. по ч. гр. д. № 23/2010 г. е потвърдил определението на на Сливенския окръжен съд. Й. Г. Б. от гр. С., лично и в качеството му на управител на „Д” Е. и на „В” О. и П. Д. Б. от гр. С., лично и в качеството й на управител на „Д” Е., гр. С., са подали частна жалба против определението на Бургаския апелативен съд. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. След проверка, съгласно чл. 278 ГПК, касационният съд установи следното: Жалбоподателите оспорват определението на въззивния съд като необосновано и несъответно на закона. Считат, че искането на КУИППД за обезпечение на бъдещ иск не е мотивирано, че не е налице обезпечителна нужда от конкретните обезпечителни мерки и че поставянето на цялата имуществена маса в режим на обезпечение, ще блокира възможността за търговска д. и погасяване на висящи задължения на търговските дружества, които биха били обречени на фалит. Доводите на жалбоподателите са неоснователни. Установено е по делото, че срещу Й. Б. е повдигнато обвинение и постановена осъдителна присъда за престъпление по чл. 257 НК, което попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД. Към искането за допускане на обезпечение са приложени доказателства, че имуществото, придобито от двамата съпрузи – жалбоподатели е на значителна стойност – 11395 МРЗ, а законните източници на средства на двамата е 418 МРЗ, което е достатъчно основание да се счита, че имуществото е придобито от престъпна д., след като не е установен законен източник на средства. При тези обстоятелства, съдът е приложил точно закона, като е приел, че са налице предпоставки за допускане на обезпечение и е определил конкретните обезпечителни мерки. Правилно е посочено, че в случая обезпечителната нужда е отнемане на имуществото на частните жалбоподатели, като придобито от престъпна д., и тази нужда налага блокиране изцяло на тяхната имуществена сфера и осуетяване на възможността им да се разпореждат с притежаваните материални активи.. По изложените съображения Върховният касационен съд
Cited provisions
5- чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 278 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД
- чл. 257 НК