Решение № 211 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 119/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. И., град С., подадена от пълномощника и адвокат Е, срещу разпореждане от 05.11.2009 г. по гр. д. №235/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната касационната и жалба срещу решение №41 от 09.07.2009 г. по гр. д. №235/2009 г. на Великотърновския апелативен съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на разпореждането. Твърди, че разпореждането, с което касационната и жалба е оставена без движение, не е надлежно връчено и не знае кой е получил същото. Ответникът „И”ЕООД, град Р., оспорва частната жалба. Ответниците „Х”АД, град П., Софка Р. И. и Й. К. И., двамата от Ботевград, не са заявили становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане от 06.10.2009 г. на жалбоподателката е указано да приложи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и да представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. Това разпореждане е връчено на пълномощника на касатора - адвокат Е по реда на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК чрез адвокат С на 23.10.2009 г. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок – до 30.10.2009 г. жалбоподателката не е отстранила посочените нередовности на касационната жалба. След като жалбоподателката не е отстранила нередовностите на касационната жалба, то правилно са приложени последиците на чл.286, ал.1, т.2 ГПК и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.