Решение № 7990 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2018 г.

Решение № 7990 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2018 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас срещу решение № 2039/30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2159/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № ФП57442-1/18.05.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че С. Колева не е собственик на облагаемия имот, тъй като са налице доказателства в обратната насока. Навежда се довод, че съдебното решение е и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по спор за собственост, за който не е бил сезиран, а и в административното производство е недопустимо разрешаването на спорове за собственост. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. Колева, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е установил, че процесната сграда, която е била заявена с декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 1998 г. е претърпяла промени и не съществува в заявения вид, но жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ – да подаде нова декларация в 2-месечен срок от настъпване на промяната, поради което и в съответствие с правните норми на ЗМДТ административният орган е определил ТБО за 2015 г. и за 2016 г. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. От приетите доказателства е видно, че с декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ № 31795/28.08.1998 г., лицето Т. Петрова е декларирала пред община Бургас собственост върху процесния имот, като е посочила като съсобственик и касационната ответница. Установено е безспорно, че процесният имот, така както е посочен в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 1998 г., и описан по същия начин в оспорвания АУЗД № ФП57442-1/18.05.2017 г., е бил съборен и на негово място е построена 5-етажна административна сграда, със застроена площ от 225 кв. м. – това се установява от мотивите към съдебно решение № 699/07.07.2000 г. по адм. дело № 989/2000 г. по описа на Окръжен съд Бургас. С това решение на касационната ответница е признато и право на обезщетение. Съдебният акт на ОС-Бургас е потвърден с решение № 2880/27.04.2001 г., по адм. дело № 7430/2000 г. по описа на ВАС. Представени са две решения на ВКС - № 6/16.03.2011 г., по гр. дело № 925/2011 г. и № 167-16/06.02.2017 г., по гр. дело № 535/2016 г., както и изпълнителен лист № 2437/1.03.2017 г. на ОС-Бургас, с които е признато право на собственост на ответницата Колева и е разпределено реалното ползване на построената в имота административна сграда – 1/2 ид. ч. от ет. 2, стаи № 10 и № 9 и ет. 4, стои № 8, № 9 и № 10. С декларация вх. №[номер]/23.06.2017 г. по чл. 14 от ЗМДТ, ответницата по касация е декларирала недвижим имот съгласно решение № 167-16/6.02.2017 г. на ВКС, изпълнителен лист № 2437/1.03.2017 г. и експертиза на в. л. към гр. дело № 397/2009 г. С АУЗД № ФП57442-1/18.05.2017 г. е определен размера на такса битови отпадъци за периода 2015 г. в размер на 224. 95 лв. и за 2016 г. в размер на 224. 95 лв, а така също е определена и лихва за просрочие за всеки един от периодите. Жалбоподателката е оспорил АУЗД по реда на административното обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Същият е потвърден с решение № 94-01-12571/7/11.07.2017 г. от горестоящия компетентен орган. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Решаващият съд е посочил, че С. Колева реално не е наследявала и не е била собственик на описания в оспорвания АУЗД имот, като дори да се допусне, че това е имотът, който техният наследодател е притежавал, то същият е бил разрушен заедно с находящата се в него сграда и не е бил изграден отново в същия си вид. Съдът е посочил, че с оспорвания АУЗД са установени задължения за ТБО за имот, който вече не съществува, поради което акта е незаконосъобразен. Решението е неправилно По силата на чл. 64 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11. Последните по смисъла на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Кои имоти са облагаеми с данък сочи нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ - разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът уведомява общината по местонахождението на имота писмено, в двумесечен срок, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В конкретния случай ответницата по касация е подала декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ при придобиване на част от имота с вх. № 31795/28.08.1998 г. Правилен е изводът на решаващия съд, че имотът, по начина който е описан в подадената декларация през 1998 г. и в оспорения АУЗД вече не съществува в този вид, а е изградена друга по вид и размер сграда, като по този начин С. Колева не е собственик на имота, за който са определени задължения за ТБО за 2015 г. и за 2016 г. Решаващият съд обаче не е приложил правилно материалноправните разпоредби на ЗМДТ и в частност изискването, въведено с нормата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Последната дава възможност при частично или пълно унищожаване на сгради, задължението на данъка да се прекрати, вкл. и да не се дължи такса за битови отпадъци, но само при условие, че данъчно задълженото лице, т. е. собственикът на имота уведоми за това общината по местонахождението на имота по реда и срока по чл. 14, ал. 1 от с. з. Единствено при наличие на подадена декларация, в която собственикът на имота уведоми органа по приходите за настъпили обстоятелства, касаещи недвижимостта, последният е длъжен да ги съобрази. За физическото лице С. Колева е интересът, правото и задължението да декларира по надлежния ред унищожаването на сградата, ако и когато се е случило, за да може да черпи права от този релевантен за данъчното задължение факт, вкл. и да не и бъде определяна такса за битови отпадъци. При липса по делото на доказателства за хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗМДТ, няма основание, което да изключи дължимостта на таксата, при положение, че не се оспорва, че услугата е реализирана. Неизпълнението на законовото задължение за деклариране, съчетано с принципа на служебно определяне на размера на таксата за битови отпадъци, преклудира възможността да се търси ревизиране на таксата чрез нейната отмяна. Към процесните два периода, за които са определени такси за битови отпадъци – 2015 г. и 2016 г., за собственика не е възникнало правото за недължимост, поради несъществуването на имота, тъй като това обстоятелство не е доведено до знанието на административния орган, чрез подаване на нарочна декларация по чл. 16, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, а органът по приходите няма задължение служебно да извършва всяка година проверка дали имотът съществува или не. Задълженията се определят по подадена декларация и при липса на допълнително наведени обстоятелства и факти пред административния орган по съответния ред, няма как да се претендира от него да извърши действия, за които не е сезиран. Неоснователен се явява изтъкнатия от касационната ответница довод в жалбата и до Административен съд Бургас, че тъй като тя реално за процесните два периода не владее имота, то следва таксата да се заплати от лицето, което ползва имота, а така също, че тъй като се касае за такса "битови отпадъци", последната е предоставена на лицето което реално е владеело имота, поради следното: както се посочи по-горе, таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота. В нормата на чл. 71 от ЗМДТ в относимата редакция към спорните два периода е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, ако услугата не се предоставя, а по отношение на първите две такси – за сметосъбиране и сметоизвозване и ако собственикът не ползва целогодишно имота и е подал декларация по образец за това обстоятелство. В конкретния случай, изрично в с. з. от 24.10.2017 г., жалбоподателката е заявила, че не оспорва предоставянето на услугите, които са компоненти на ТБО за процесния имот, т. е. не е налице първата от предпоставките за недължимост и несъбиране на такса битови отпадъци. Липсва и представена декларация от жалбоподателката пред община Бургас, че няма да се ползва имота целогодишно за да бъде освободена от заплащане, т. е. не е налице и втората предпоставка. В предвид на това, съдът счита, че наведените в жалбата доводи за недължимост на такса "битови отпадъци" за процесните два периода са неоснователни. В допълнение следва да се посочи, че наведеният в касационната жалба довод за недопустимост на съдебното решение е неоснователен. Решаващият съд, противно на посоченото, не се е произнесъл по спор за право на собственост, а предвид нормата на чл. 11 от ЗМДТ е установил дали адресатът на акта е собственик на имота или не, с оглед дължимостта на таксата, предвид събраните доказателства по делото. Ето защо решението, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на С. Колева срещу оспорения АУЗД следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция за защита от юрисконсулт, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 228, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение