Определение № 575 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК. Я. И. Д. е подала частна касационна жалба срещу определение № 210 от 20.09.2010 г. постановено по гр.д. № 375 от 2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 7.06.2010 г., постановено по гр.д. № 947 от 2010 г. на Районен съд,[населено място] за връщане на исковата молба. В жалбата прави общи оплаквания за неправилност на определението. В частната касационна жалба е инкорпорирано и изложение по чл.280, ал.1 т.1 ГПК като се сочи, че съдебният акт следва да се допусне до касационна проверка по два процесуално правни въпроса. Жалбоподателката поставя въпроса необходимо ли е вписване на исковата молба по предявен иск по чл.108 ЗС. Втория въпрос, който поставя е необходимо ли е да се индивидуализира имота още в исковата молба. Ответника Д. И. Д. не е депозирал отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящия състав намира, че определението следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Старозагорския окръжен съд е споделил изводите на Районен съд,[населено място] относно нередовността на исковата молба- в конкретност липсата на индивидуализация на спорния терен, представляващ 13 к.м. Настоящия състав също намира тези аргументи за правилни. С исковата молба се рамкира правния спор и е задължително обстоятелствената част да кореспондира с петитума, в който следва да бъде индивидуализирана спорната вещ. В атакуваното определение въззивният съд правилно е посочил, че за описанието й не са необходими технически знания, а е достатъчно да се посочат съществуващи ориентири- посока, разположение по страничната регулационна линия, отстояние в метри от нея и т.н. Този начин на описание на частите от имотите е възприет и се ползва като дава достатъчно информация и ориентира на ответника за да подготви защитата си. В случая ищцата не е изпълнил указанията на съда да приведе исковата молба в съответствие с изискването на чл.127, ал.1, т.5 ГПК, поради което само на това основание исковата молба правилно е върната. По втория поставен въпрос за необходимостта от вписване на исковата молба по чл.108 ЗС. Настоящия състав намира, че исковата молба по чл.108 от Закона за собствеността следва да бъде вписана с оглед разпоредбата на чл.11, ал.1, б. “в” вр. с чл.4, ал.1, б. “з” и “и” от Правилника за вписвания. Този извод прави предвид обстоятелството, че иска за ревандикация включва задължително установяване на правото на собственост на ищеца и обективните и субективни предели на постановеното решение обхващат и установеното право на собственост между страните. Освен това[населено място] решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2009 г., ОСГК се прие, че исковата молба след като не е вписана подлежи на връщане. По тези съображения настоящия състав намира, че определението е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,