Определение № 7762 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6166/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е частна жалба от "М. А." ЕООД, гр. София, [улица], [адрес] против Определение № 6575 от 28.05.2024 г., постановено по дело № 5223 по описа за 2024 г. на Административен съд - София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на „М. А.“ ЕООД с ЕИК 207231606, чрез адв. А. Бораджиева срещу предприети действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол №221703050675_5/29.04.2024г. и същата е изпратена по подведомственост на Директора на ТД на НАП София за произнасяне на основание чл.41, ал.1 от ДОПК, а производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба се твърди неправилност на атакуваното определение като постановено в противоречие със закона и съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба, Директора на ТД НА НАП – София, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението си, съдът приел, че жалбата, подадена от „М. А.“ ЕООД против предприети действия за обезпечаване на доказателства от органи по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, изготвили протокол № №221703050675_5/29.04.2024г, мълчаливо потвърдени от директора на ТД на НАП София е недопустима. Горепосоченият извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение. Съгласно разпоредбата на чл.127ж, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск могат да се обжалват по реда на чл.41 ДОПК. В нея е предвидено, че актовете подлежат на задължително оспорване по административен ред в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. Съгласно чл.41, ал.3 от същия кодекс, при непроизнасяне на органа по ал.1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местоизвършване на действията по отношение на тяхната законосъобразност, като съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване. Видно от горецитираните законови разпоредби, налице е задължителен контрол по административен ред на действията на органите по приходите, за да възникне право на съдебно оспорване, трябва задължително да бъде изчерпан административният ред. Действително, видно от доказателствата по делото, приложената от административния орган жалба с вх.№14-53-00-2712/27.10.2023г до директора на ТД на НАП е подадена от друго търговско дружество, различно от настоящия жалбоподател, а именно „П. 98“ ООД с ЕИК 202980231 и е срещу предприети действия за обезпечаване доказателства от органи по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, изготвили друг протокол, а именно Протокол №050902803353_3 от 25.10.2023г, касаещи дружество, различно от жалбоподателя. На това основание и съгласно чл.159, т.1 от АПК, жалбата, с която е сезиран съда се явява процесуално недопустима и като такава, правилно е оставена без разглеждане, като производството по делото е прекратено, а жалбата – изпратена на Директора на ТД на НАП София, за произнасяне на основание чл.41, ал.1 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е бил надлежно сезиран с жалба по законоустановения административен ред по смисъла на чл. 127ж, ал.1 във връзка с чл.41 от ДОПК срещу действия на органи по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол №221703050675_5/29.04.2024г, което се явява абсолютна процесуална пречка за обжалването по съдебен ред. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП София юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, в размер на 100 лв. съобразно разпоредбата на § 2 ДР ДОПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,