Определение № 131 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 24/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3730/16.11.2009 година на К. П. М. от гр. К., подадена чрез процесуалния представител адв. А срещу Решение Nо 459 от 12.10.2009 година по гр. в.. д. Nо 474/2009 година на Благоевградския окръжен съд. С посоченото решение, окръжният съд като въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд по уважения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, с който е прието за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в гр. Г.,наследодателите на ищците - покойните братя П, са били собственици/ съсобственици/ на земеделски имот- НИВА от 0.987 дка, находяща се я землището на града, местността „П”, представляващи по КВС имот Nо 055056 и част от имот Nо 055029, по силата на делба извършена по ч.гр.д. Nо 21/1947 година. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. С изложение по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК се обосновава с довод, че спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена по Решение Nо 670/ 31.03.1997 година по гр.д. Nо 196/1996 г. относно за допустимостта на иска.с обжалваното решение е прието, че искът е разгледан, без да се съобрази обстоятелството, че има изготвена карта на землището на гр. Г.. Не е съобразено,че искът по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е допустим при правен интерес, а такъв няма, когато има издадено позитивно решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ – в този смисъл в ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС Поддържа се, че с обжалваното решение не е съобразена практиката за основанията при който един спор за собственост следва да се разгледа като спор за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, както и че е необосновано поради необсъдени доказателства и немотивирани изводи. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. По делото- производство пред първата инстанция, на л. 145 се намита Удостоверение Nо 081101955/27.09.2006 година за данъчната оценка на имот –ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ 055029 с площ от 2 373 кв.м., на стойност 82.20 лв. / осемдесет и два и 0.20 лв./ След като заинтересованата страна-касатор не ангажирани други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения от закона в чл. 280 ал.2 ГПК т.е над 1000 лв., то касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия