Определение № 737 от 04.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2198/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Д. Г. С., И. Л. С. и Теменуга Л. С. - Н. с искане за допълване на определение № 292/ 16.06.2017г. по ч.т.д. № 2198/2016г. по описа на ВКС, чрез произнасяне по отношение на присъдените в полза на ответното застрахователно дружество разноски за първата инстанция. Молителите, поддържат, че след като въззивната инстанция след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, изцяло е уважил претенциите им, то същите не дължат присъдените в полза на застрахователя разноски с първоинстанционото решение разноски. Ответникът по молбата, [фирма], намира искането за недопустимо, съответно за неоснователно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителите, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е неоснователна. При частична промяна във въззивното производство в полза на ищците - молители на изхода на спора относно материалното право, предмет на исковете, апелативният съд дължи и произнасяне относно присъдените в полза на насрещната страна от първата инстанция разноски. Защитата срещу пропуска на въззивния съд да се произнесе по тези разноски е чрез сезиране му с молба по реда и в срока на чл.248, ал.1 ГПК. В настоящия случай, ищците са подали молба по чл.248, ал.1 ГПК пред въззивната инстанция, но в предметния обхват на същата са включили единствено дължимите на тях и техния представител разноски, като не са сезирали съда с искане да се произнесе относно присъдените в полза на насрещната страна от първата инстанция разноски. Доколкото срокът за сезиране на въззивния съд с такова искане е изтекъл, пътя на защита срещу присъдените в полза на ответника по иска разноски е преклузиран. Производството по ч.т.д. № 2198/ 2016г. по описа на ВКС е по чл.248, ал.3 ГПК, като предмет на същото е определението по чл.248, ал.1 ГПК на Апелативен съд- Пловдив, в което не се съдържа произнасяне относно присъдените в полза на насрещната страна разноски, тъй като съдът не е сезиран с такова искане, което искане към настоящия момент е и преклудирано. Предметът на произнасяне по частното производство по чл.248, ал.3 е обусловен от предмета на производството по чл.248, ал.1 ГПК, поради което ВКС не може по реда на чл.248, ал.3 ГПК да се произнесе за първи път по искане по чл.248, ал.1 ГПК относно акт по чл.81 ГПК на долна инстанция. Предвид изложеното, молбата за допълване на постановеното по настоящото дело определение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд