Определение № 116 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2895/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЛДЕНТАЛ – амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ – дентална“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат Г. Д., против въззивно решение № 404 от 04.04.2025 г. по в.гр.д. № 3318/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261176 от 27.09.2023 г. по гр.д. № 452/2020 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. С. С. срещу касатора искове и то е осъдено да заплати на ищцата следните суми: 16 000 лв., представляващи заплатена цена по развален договор за медицинска услуга от 02.07.2018 г. за поставяне на зъбни импланти, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 11 966 лв. - имуществени вреди под формата на претърпяна загуба във връзка с допълнително лечение в резултат на неизпълнението на разваления договор за медицинска услуга от 02.07.2018 г.; 26 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на неизпълнението на същия договор. Въззивното решение се оспорва като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и като необосновано. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. С. С., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Д. М., с който оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 265, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Прието е за безспорно установено, че на 02.07.2018 г. страните по делото са сключили договор за медицинска услуга, неразделна част от който са и Декларация за информирано съгласие, Медицински въпросник и План за провеждане на лечение. Във връзка с проведеното въз основа на сключения договор дентално лечение ищцата е заплатила на ответното дружество 16 000 лв. От фактическа страна е установено, че изпълнението по договора за медицинска услуга е започнало на 04.07.2018 г. и е продължило до 06.07.2018 г., първият насрочен контролен преглед на 18.07.2018 г. не е проведен, а такива са проведени на 07.08.2018 г., 17.10.2018 г. и 08.02.2019 г., като впоследствие с нотариална покана от 03.06.2019 г., получена от ответника на 17.06.2019 г., ищцата е развалила договора. Съдът е разгледал характеристиките на сключения договор и е приел, че доколкото услугата по него се извършва от лице с медицинско образование и компетентност, откриването на недостатъци при изпълнението на лечебната дейност не може да стане при приемане на работата от пациента, ако те са скрити и за установяването им се изисква компетентен преглед от лице със същото образование и специалност. Скритите недостатъци могат да се установяват едва, когато се проявяват като това може да бъде в различен момент във времето. В тази връзка е приел, че ищцата е узнала за недостатъците на лечебната дейност при поставяне на имплантите чрез консултативния преглед и медицинското заключение от 08.05.2019 г. и 10.05.2019 г., дадени от лица с необходимите медицински познания, поради което от последната дата е започнал да тече 6-месечният срок за развалянето на договора. Направил е извод, че упражненото с нотариалната покана потестативно право за разваляне е своевременно и е породило своя ефект, считано от получаването на поканата на 17.06.2019 г. Относно качеството на изпълнението на договорената услуга съдът е посочил, че преценката за изпълнението или неизпълнението на договора за предоставена медицинска услуга е в зависимост от това каква е била целта на лечението. Постигането ѝ е чрез прилагането на съответните методи на лечение, водещи до излекуване на пациента или подобряване на качеството му на живот. Всяко лечение, осъществявано от лекар, трябва да съответства на добрата медицинска практика и приетите медицински стандарти. Дейността на лекаря, включително и по дентална медицина, трябва да отговаря на принципите, регламентирани в чл. 81 от Закона за здравето, на Правилата за добра медицинска практика от 2013 г., както и медицинските стандарти по лицево-челюстна хирургия, по ортодонтия и по орална хирургия от 03.12.2010 г. В тази връзка съдът е обсъдил приетите по делото експертизи – пред първата инстанция са назначени две, изготвени от специалист по протетична дентална медицина и от специалист по образна и орална диагностика, и втора дентална експертиза, назначена от втората инстанция във връзка с оплакванията за компетентността на първото вещо лице. Заключенията са кредитирани като компетентно, обективно и безпристрастно изготвени, както и основани на научните познания, на добрата медицинска практика и професионалния опит на експертите. Въз основа на тях съдът е направил извод, че при поставяне на имплантите лекуващият лекар е допуснал нарушение на правилата по дентална имплантология, като на пациентката са поставени импланти при наличието на противопоказания за това, за които тя е уведомила лекуващия лекар, но той не ги е взел предвид при избора на лечение. Посоченото е довело до последващи усложнения, за които пациентката не е била предварително информирана с оглед възможността да вземе решение дали да продължи или преустанови лечението. Според съда са нарушени правилата на добра медицинска практика, изискваща съответствие между предложеното лечение и здравословното състояние на ищцата, както и информирането му за възможните негативни последици. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице след извършения от него личен преглед, че ищцата е изцяло обеззъбена, вследствие на проведеното имплантно-протетично дентално лечение, което не е постигнало целта си. Поради некачественото му изпълнение и съществено отклонение от поръчката поставените импланти и постоянните зъбни протези са негодни да се използват от възложителя според обичайното им предназначение. При тези данни съдът е направил извод, че лошото изпълнение се равнява на пълно неизпълнение, поради което развалянето на договора е валидно извършено и в срок и обосновава връщането на цената по договора в размер на 16 000 лв. поради отпадане на основанието за заплащането ѝ. На следващо място съдът е разгледал исковете по чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Приел е, че от доказателствата по делото е установено, че поради некачественото дентално лечение ищцата е била принудена да потърси лекарска помощ и лечение при други специалисти в страната и чужбина, което е наложило множество допълнителни разходи, включително и такива за транспорт. Според съда е налице пряка и непосредствена връзка между действията на лекаря, който е и управител на денталната клиника – ответник, тъй като именно те са довели до усложненията, наложили допълнително лечение и съответно разходите в тази връзка, които представляват претърпяна загуба. Ако лекуващият лекар беше свършил качеството работата, те не биха били извършени. С тези аргументи съдът е приел предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за основателен и доказан. По отношение на този за неимуществени вреди е прието, че пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение на ответника са постоянните болки, които ищцата изпитва, невъзможността да говори, отказът ѝ да вечеря с други хора, защото не може да се храни нормално, довело и до намаляване на теглото ѝ. Като е съобразил правилото на чл. 52 ЗЗД, както и критериите, установено в ППВС № 4/1968 г., съдът е приел, че и този иск е основателен за пълния претендиран размер. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на последния е потвърдено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да е формулиран конкретен въпрос, както и това и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се съдържат оплаквания във връзка с компетентността на вещите лица, изготвили експертните заключения, които поддържани от ответното дружество и във въззивното производство, но не е формулиран конкретен правен въпрос, който да бъде разглеждан с оглед посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, като съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице аргументираните от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая от съдържанието на обжалваното решение не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. В допълнение, във връзка с поддържаните от ответното дружество в хода на въззивното производство оплаквания съдът е назначил нова медицинска експертиза, както и се е произнесъл с нарочно определение и в обжалваното решение, излагайки мотиви защо преценява вещото лице за компетентно за изпълнението на поставените задачи, както и впоследствие защо кредитира експертизата като компетентна, обективно и безпристрастно изготвена и основаваща се на научните познания, на добрата медицинска практика и професионалния опит на вещото лице. Предвид посоченото, оплакванията на касатора са относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК относно правилността на обжалваното решение, в частност преценката на съда по отношение на експертното заключение, която обаче не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 5000 лв. въз основа на представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ уточнение, че адвокатското възнаграждение е платено в брой. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България те трябва да се превалутират в евро, като се присъдят 2556.46 евро. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд