Определение № 1918 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2022 г.

Постъпило е Искане от 26.01.2024 г. от касатора Е. Тошева, чрез пълномощника Тошев, за предоставяне на протоколи и звукозаписи и искане за отвод на целия Върховен административен съд. Излагат се твърдения за липса на „законен, надлежен, легитимен, компетентен тричленен състав“, поради което касаторът приканва решаващия съд да се „въздържи от постановяване на нищожно решение“. С „Пето искане за задължителни отводи“ от 05.02.2024 г. Е. Тошева, чрез пълномощника Тошев навежда твърдения за „манипулиране на протокола“, който е квалифициран като „фалшифициран“ от съдебния секретар М. Велкова, поради което мотивира искането си за отвод на „целия състав, заедно със съдебния секретар Велкова. Постъпило е Искане от касатора Е. Тошева, чрез процесуалния представител Тошев, уточнено с Допълнение от 05.02.2024 г. към Искане от 29.01.2024 г., с което на основание чл.151, ал.1 от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК, вр. чл.144 АПК/само въз основа на звукозаписа, без допускане на свидетел на заплата във ВАС/ за поправка и допълване протокола от проведеното открито съдебно заседание от 24.01.2024 г. по адм. дело № 6719/2022 г. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на Пето отделение, за да произнесе, взе предвид следното: Сочените от молителя основания за отвод на тричленния състав, на секретаря Велкова и на целия ВАС не обосновават основание по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК в административния процес. Съгласно разпоредбата не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие“. Като такива „други обстоятелства“ касаторът Тошева сочи липсата на надлежен съдебен състав, както и „манипулиране на протокола“. Отводът е предписано от закона средство за обезпечаване на видимата независимост на съдебния състав при решаване на делото. Основанията за отвод по чл. 22 от ГПК, приложими и в съдебното административно производство, са абсолютни и относителни. Абсолютните основания са в чл. 22, ал.1, т.1- т.5 от ГПК и почиват на обективни критерии, поради което отделен член на съдебния състав е длъжен да се отведе при тяхното наличие. Те внасят обосновано съмнение за пристрастност. Това са случаите, когато съдията е страна по делото или субект на спорното правоотношение, е съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен или сватовство до трета степен с някоя от страните или на неин представител, когато живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото, съдия, който е бил представител или пълномощник на страна на делото, когато е взело участие при решаване на делото в друга инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.1, т. 6 от ГПК основание за отвод ще е налице при съществуването на „други обстоятелства”, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията. Въпросът е предоставен на съвестта и вътрешното убеждение на съдията щом прецени, че тези „други обстоятелства” създават у него предубеждение или заинтересованост от изхода на делото. Недопустим е отвод и самоотвод само на базата на съмнения на страна в съдебното производство. Това би довело до опорочаване на института на отвода и използването му за цели, които не обслужват независимото правораздаване и нарушение на принципа за случайно разпределение на делата. Поради това искането за отвод на съдебния състав и на секретаря Велкова е неоснователен. Искането за отвод на „всички съдии от ВАС“ е недопустимо, защото всеки съдия преценява дали са налице основания за отвод и настоящият състав не може да отвежда други съдии на ВАС от разглеждане на настоящото дело, което не им е разпределено. По искането за поправка и допълване на протокола от с. з., проведено на 24.01.2024 г., настоящият тричленен състав намира следното: Производството по чл. 151 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е уредено с цел отстраняване на неточно отразяване на извършените в съдебно заседание процесуални действия от съда и от страните, като неточното отразяване на конкретно действие следва да рефлектира върху спорното право, за да е налице и правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка от провеждане на това производство. Доколкото в откритото съдебно заседание пред ВАС са отразени определени процесуални действия - допускане на доказателства, пледоариите на страните, то правен интерес от поправката на изготвения протокол ще бъде налице ако тези действия не са отразени така както са се осъществили – допусната е грешка, респективно пропуск да бъдат вписани и този пропуск страната сочи като такъв с пряко значение за постановяване на решение по исканата от нея отмяна на влезлите в сила решения. Следователно, посочването на допуснати според пълномощника Тошев процесуални нарушения, така квалифицирани и от него, не са сред обстоятелствата, които могат да обосноват редовност и валидност на молбата на касатора Е. Тошева за поправка и допълване на протокола от с. з., проведено на 24.01.2024 г. Съгласно чл. 150, ал. 2 от ГПК протоколът от съдебно заседание се съставя под диктовка на председателя на състава, който определя и съдържанието му, като вписва само съществените по негова преценка изявления, които са от значение за делото. От анализа на тези разпоредби следва правният извод, че законодателят не е предвидил възможност за дословно възпроизвеждане на направените от страната по делото на изявления, искания и изказвания, а отразяване на тяхната същност. В протокола не се записва дословно казаното от страните по делото, техните процесуални представители, участвалия по делото прокурор или съдебния състав, а само същественото, като кое е „съществено“ се определя от председателстващия заседанието / в този смисъл ППВС №6/23.12.1968 г./. В конкретния казус исканията на Тошева от 29.01.2024 г. и от 05.02.2024 г. не могат да се определят като надлежна молба по смисъла на чл.151 от ГПК. В тях се съдържат твърдения, че протоколът не отразява вярно факти и обстоятелства по делото, изразени становища на представляващия касатора С. Тошев и на адв. Стоянов, изявления на председателя на състава, и такива, представляващи част от аргументите на представляващия Тошев за извършените от него процесуални действия. С нормата на чл.151 от ГПК е предвидено възможност за отстраняване на грешки в протокола, допуснати само в резултат на неточно отразяване на извършените в съдебно заседание процесуални действия или изявления. В случая не се установява диктовката на председателя на състава относно извършените процесуални действия или изявления на страни да е неправилно записана или части от нея да липсват. Записаното в протокола е с ясно съдържание, включително относно същността на направените от страната по делото изявления, искания, изказвания, и извършените процесуални действия от съда. Страната не може да въведе редовно като предмет на производството по чл. 151 от ГПК своето разбиране за необходимото съдържание на протокола, тъй като такава дискреция не й е предоставена от процесуалния закон. В настоящия случай касаторът не е обосновал правен интерес от заявеното искане за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание, проведено на 24.01.2024 г. Горното обосновава недопустимост на искането за поправка и допълване протокола от проведеното открито съдебно заседание на 24.01.2024 г. По изложените съображения, Върховен административен съд, Пето отделение