Определение № 209 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12106/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Жеков от гр. Шумен чрез адв. Т. Янева срещу определение № 666/02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 120/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Шумен, с което е отхвърлено искането на лицето с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, да бъде освободен от внасянето на такси и разноски по делото. Жалбоподателят поддържа възражение за незаконосъобразност на постановеното определение, като излага оплаквания, че изводът на съда, че лицето разполага с достатъчно средства за заплащане на такси и разноски по разглеждането на делото е необоснован и не почива на обективни данни. Иска обжалваното определение като неправилно да бъде отменено. Ответникът по частната жалба директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. Жеков против Ревизионен акт № Р-03002722003092-091-001/04.01.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 35/05.04.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ –Варна при ЦУ на НАП. С определение от закрито съдебно заседание на 20.09.2023 г. по искане на жалбоподателя, обективирано в молба от 19.09.2023 г. съдът е назначил съдебно – компютърна техническа експертиза, определил е първоначално възнаграждение за вещото лице в размер на 1500,00 лв. и е задължил жалбоподателя в 7-дневен срок да внесе посочената сума, считано от получаване на съобщението. В определения от съда срок за внасяне на депозита за вещото лице е постъпила молба от жалбоподателя на 10.10.2023 г. за удължаване на срока за внасяне на разноските, което искане е било уважено от съда с определение от 10.10.2023 г. В дадения нов 7-дневен срок за внасяне на депозита е депозирано искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. С оспореното в настоящото производство определение е оставено без уважение искането на Б. Жеков за освобождаване от разноски. заплащане на такси и разноски по адм. дело № 120/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Шумен. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че молителят притежава недвижим имот в гр. Шумен, както и гараж към жилищния имот, с площ от 20.90 кв.м. с предназначение за търговски цели, като на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 18.08.2023 г. до 17.02.2024 г., в размер на 38,43 лв. дневно или средно месечно в размер на 1 152,90 лв. В контекста на изложеното и съобразявайки, че Б. Жеков е млад човек, в работоспособна възраст, без регистрирани здравословни проблеми и заболявания, с висше образование, както и с оглед обстоятелството, че по делото жалбоподателят е упълномощил адвокат за процесуално представителство и защита и договореното възнаграждение в размер на 4 200,00 лв. е изплатено изцяло в брой, първоинстанционният съд е приел, че затрудненото материално положение на молителя има само временен характер и няма основания да бъде освободен от заплащането на такси и разноски по делото. По изложените мотиви, административния съд е обосновал краен извод за неоснователност на подаденото искане и липса на основания по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК. Обжалваното определение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК изисква от съда да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на такси и разноски по производството въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността на лицето да заплати определени в хода на производството такси и разноски, в случая депозит за изпълнението на назначената съдебна компютърно-техническа експертиза. Всички относими доказателства, установяващи обстоятелствата, визирани по – горе, са обсъдени от административния съд. Правилно е прецено от съда имущественото състояние на лицето, както и възможността от същото да бъдат реализирани доходи. Получаваното от Б. Жеков обезщетение за безработица е с временен характер и основателно съставът излага в мотивите си и обстоятелството, че лицето е с висше образование, в работоспособна възраст, без здравословни проблеми. Предвид изложеното, обосновано решаващият състав е приел, че състоянието на молителя изключва освобождаването му от заплащане на дължимите в производството Декларираните от лицето обстоятелства по реда на чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, че върху недвижимия имот - гараж е наложена възбрана, а на наличните парични средства в банковите му сметки е наложен запор, не се подкрепят от доказателства. Доказателства не се ангажирани и досежно твърдението му, че заплатеното в брой възнаграждение на процесуалния представител е с взети в заем средства. С оглед гореизложеното, обжалваното определение е постановено при спазване на законовите изисквания на посочените по-горе разпоредби и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение