Определение № 190 от 02.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 237/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 407, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от “Й. М.” ЕООД гр. Л. срещу разпореждане за издаване на изп. л. № 5 от 30.12.2009 г., въз основа на въззивно решение от 23.11.2009 г. по гр. д. № 492/2009 г. на Л. окръжен съд. Твърдението е, че изпълнителният лист е издаден в нарушение на чл. 404 ГПК, тъй като осъдителното решение е постановено от първоинстанционен, а не от въззивен съд. В частната жалба е направено и искане за спиране изпълнението на решение по гр. д. № 492/09 г. на Л. ОС, в частта, с която е потвърденото решението по гр. д. № 35/2007 г. на Т. РС, в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне сграда № 3, застроена на площ от 55 кв. м. в северната част на УПИ ХVІ-985, в кв. 59 по плана на с. Б. О.. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. С решение от 07.05.2009 г. по гр. д. № 35/2007 г., постановено по предявен от А. М. В. негаторен иск, Т. районен съд е осъдил касатора да премахне построената в УПИ ХVІ-958 по плана на с. Б. О. двуетажна масивна жилищна сграда означена с № 3 на скицата, построена на площ от 55 кв. м. в северната част на имота и при навлизане в съседния земеделски имот. С решение от 23.11.2009 г. по гр. д. № 492/2009 г. на Л. окръжен съд, първоинстанционното решение в тази част е оставено в сила. На 29.12.2009 г. съдът се е произнесъл по молба на ищцата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението в частта, за премахване на сграда № 3 и с обжалваното разпореждане е уважил искането, след като е намерил, че са налице условията на чл. 404, т. 1, предложение второ ГПК. Неоснователен е касационният довод, че след като осъдителният диспозитив е постановен по първоинстанционното решение, то въззивното, с което първоинстанционното е потвърдено, не е основание по чл. 404, ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист. Изпълнително основание, меродавно за издаване на изпълнителен лист по чл. 404, т. 1, предложения второ ГПК се състои от две решения или само от едно. То се състои от две решения, когато с решението си въззивния съд оставя в сила, осъдително решение на първоинстанционния съд. Ще се състои от един съдебен акт, кагото с въззивното решение е отменено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд и искът е уважен. В случая основанието за издаване на изп. лист се състои от две решения – осъдителното на първоинстанционния съд и потвърждаващото го на въззивния съд, с които е формирана единната воля на съда по разрешаването на правния спор, с който е бил сезиран. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено при спазване на процесуалните норми, поради което не е налице основание за отмяната му. По искането за спиране изпълнението на въззивното решение: С разпореждане от 13.09.3010 г. съдът е указал на страната, да внесе обезпечение в размер на 101 300 лв. Касаторът е внесъл обезпечение в размер на 509. 00 лв., която сума представлява 50 % от ¼ от стойността на сграда № 3, която е осъден да премахне. Внесеното обезпечение не отговаря на изискването, установено в нормата на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК, която борави с понятието обжалваем интерес. Когато предмет на осъдителния иск е недвижим имот, паричният израз на обжалваемия интерес е пазарната стойност на имота. Използваният от страната метод за определяне размера на внесеното обезпечение е регламентиран в т. 1 на Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата и намира приложение при определяне размера на държавните такси при предявяване на исковете, но не и при определяне на обезпечение за спиране изпълнение на въззивно решение, когато то е предмет на касационно обжалване. Поради това искането за спиране изпълнението на осъдителното решение следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.