Определение № 673 от 05.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на Е. В. М. Г., упражняваща търговска дейност под фирма „В”, с адрес на управление гр. П. против определение № 343 от 11. 06. 2009 год., по ч.т.д. № 336/2009 год. на тричленен състав на ВКС, първо отделение, търговска колегия, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател, против въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 103 от 03.04. 2009 год., по ч. гр. д. № 186/2009 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподетел поддържа, че доколкото с обжалваното въззивно определение въззивният съд е дал разрешение по същество на въпроси от обезпечителното производство, то последното попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, за които законодателят е предвидил касационен контрол при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, което обстоятелство тричленният състав на ВКС, първо отделение, търговска колегия не е съобразил. Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира: Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на І-во отделение на ВКС, търговска колегия е приел, че постановеното от Великотърновския апелативен съд определение по в.ч.гр.д. № 186/2009 год., с което е потвърдено първоинстанционно определение на Плевенския окръжен съд № 66 от 11.02.2009 год. по т.д. № 17/2009 год. за допускане обезпечение по чл.389 ГПК в полза на ТД”Г” Е. не е от категорията съдебни актове, попадащи в обсега на чл. 274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, поради което не подлежи на последващ инстанционен контрол. Счетено, че в тази вр., че доколкото с чл.396, ал.1 ГПК е предвидена изрично обжалваемост на определенията по обезпечение на иска, то осъществяваният над същите контрол е двуинстанционен и ВКС в разглежданата хипотеза се произнася само в случай, че определението е постановено за първи път от въззивната инстанция, каквото не е постановеното от Великотърновския апелативен съд. Определението е правилно. Обстоятелството, че постановените в обезпечителното производство съдебни актове имат привременен характер по отношение на самото исково производство, обуславя правен извод, че същите нямат преграждащ за развитието на последното ефект, нито с тях се дава разрешение по същество на други производства по см. на чл.274, ал.3, т. 2 ГПК, поради което приложение намира даденото с т.6 на ТР №1/2001 год. на ОСГК/ актуално и при действащия ГПК/ задължително за съдилищата разрешение - ВКС се произнася по жалби срещу последните само, когато те са били постановени за първи път от съответния въззивен съд. Затова, като е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Е. В. М. Г., упражняваща търговска дейност под фирма „В” гр. П., излагайки аналогични правни съждения, първият тричленен състав на ВКС, търговска колегия правилно е приложил процесуалния закон. Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК