Определение № 3132 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 279934/29.06.2023 г. на Ж. В. Р., подадена чрез адвокат Ц. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 293/04.03.2022 г. по в. гр. д. № 3565/2021 г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение № 262431 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 6208/2017 г. на Софийски градски съд. Сочат се основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В молбата се твърди, че с исковата молба е представен амбулаторен лист № 000689/01.06.2012г., както са приложени и други медицински документи. Молителят счел, че така представените документи са неверни и подал жалба в Софийска районна прокуратура, където е образувана пр. пр. № 47784/2022г. В постановление от 30.01.2023г. за отказ от образуване на досъдебно производство е прието, че въпросната медицинска документация съставлява неистински частен документ, но наказателно производство не може да бъде образувано поради изтекла давност. Наред с горното молителят сочи, че в кориците на делото се съдържат и други документи, свидетелстващи за извършени от ищцата действия, неотговарящи на действителното положение. С подаването на исковата молба ищцата е въвела съда в заблуждение, декларирайки неистини. Молителят сезирал Районна прокуратура – С., че подадената по делото декларация за семейно и имотно състояние, въз основа на която ищцата е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса, е с невярно съдържание, но наказателно производство не е образувано поради маловажност на случая. Производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания. Задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В случая в молбата не са изложени обстоятелства, които да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсват твърдения за влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК или споразумение по наказателно дело, установяващи че е налице неистинност на документ, на свидетелски показания или на заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора или че е извършено престъпно действие във връзка с решаване на делото. Молбата съдържа твърдения, че в приложеното към нея постановление на Софийска районна прокуратура от 30.01.2023г., съдържащо в мотивите си констатация, че медицинската документация, представлява неистински частен документ, но това постановление не съставлява акт сред изброените по- горе /влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК/. След като молбата за отмяна не съдържа твърдения за наличието на основанието за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, то и същата следва да се остави без разглеждане. По горните съображения доводите в молбата, касаещи представената от ищцата декларация за имотно и гражданско състояние, не съставляват твърдения за наличието на основанието за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Наред с това и липсва обосновка за значението на тази декларация за изхода от спора, доколкото декларацията е представена от ищцата във връзка с искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса, а не за доказване на твърденията в исковата молба. Молителят се позовава и на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не обосновават хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, съобразно която отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т.е. такива, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но въпреки положените усилия страната не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. В случая в молбата не се съдържат твърдения, обосноваващи наличието на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и с оглед разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде оставена без разглеждане. По съществото си изложените от молителя доводи са такива за неправилност на решението, по които обаче не се дължи произнасяне в производството по чл. 303 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение