Определение № 293 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от[населено място], [община], подадена от пълномощника му адв. С. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-то „Г” г.о., от 19.07.2010г. по в.гр.д. № 1531/2008., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 с-в, от 26.02.2008г. по гр.д. № 13598/2007г., с което са отхвърлени предявените от С. Д. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството искове с правно основание чл. 224 ЗОВСРБ за сумата 5 000 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 500 лв., както и евентуално предявените искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за същите суми. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното: За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ответникът по иска Министерство на регионалното развитие и благоустройството не е материалноправно легитимиран. Приел е, че между ищеца и М. не съществува правоотношение, поради което искът по чл. 224 ЗОВСРБ, както и евентуално предявеният иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи поради незаконно бездействие на служителите в М. да го възстановят на работа, са неоснователни. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос при извършеното преобразуване със Закона за преобразуване на С. войски и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, кой е компетентен да възстанови ищеца на работа – министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на отбраната. Жалбоподателят твърди, че поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, видно от представените решение на СРС, 53 с-в от 06.12.2007г. по гр.д. № 27730/2006г. и определение № 237 от 11.03.2010г. по гр.д. № 1925/2009г. ВКС, ІІІ г.о. Като евентуално основание за допускане на касационно обжалване излага съображения, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона поради конкуренция между разпоредбите на § 163, ал. 3 вр. ал. 1 ПЗР ЗИД ЗОВСРБ /отм./ и чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2 от Закона за преобразуване на С. войски и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения материалноправен въпрос, който е от значение за решаването на делото предвид решаващите мотиви на съда за неоснователност на претенциите, и противоречивото му решаване от съдилищата, установено от представените съдебни актове. По допуснатото с представеното определение на ВКС, ІІІ г.о. касационно обжалване по същия правен въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 750 от 07.01.2011г. по гр.д. № 1925/2009г. ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че надлежен ответник по иска на С. Д. по чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса. Водим от горното съдът