Определение № 579 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 431/2009 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба на К. С. Т. от София чрез адв. А срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд /САС/ от 23.ІІІ.2009г. по ч.гр.д. № 221/2009г. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ взе предвид: С атакуваното определение САС е оставил без уважение частната жалба на К. Т. срещу определението на СГС от 13. ХІ.2008г. по гр.д. № 3345/2008г., с което частично – до размер на 23 600лв. - е прекратено производството по предявения срещу “168 часа” Е. София иск за присъждане на общо 27 200лв., представляващи имуществени вреди от неизпълнение на устен договор за заплащане на по 200лв. за всяка от 136 броя поръчани и приети от ответника изготвени от ищеца статии на медицинска тематика за в-к “Всичко за жената”. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в цялост даденото му от първоинстанционния съд указание, тъй като не е посочил 118 заглавия на статии, с което не е уточнил произходът на твърдените имуществени вреди. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – прекратяване на производството по делото, който е от значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че прекратяването е преждевременно с оглед доказателствените искания на ищеца, заявени с исковата му молба. ВКС на РБ намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Произнасянето от въззивния съд по релевирания процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. При произнасянето си въззивният съд не е взел предвид, че към исковата си молба ищецът е приложил списък на заглавията на статиите – общо 136 броя, изготвени и дадени от него на зам.гл.редактор на в-к “Всичко за жената”, чийто издател според Т. е ответникът “168 часа” ЕООД. Не е взето предвид твърдението, че част от статиите са публикувани, но и че за непубликуваните се дължи уговореният хонорар, с оглед на което непосочването на място и дата на публикуване неправилно е свързано с редовността на молбата, не са взети предвид и заявените още с исковата молба доказателствени искания – да бъде задължен ответникът да представи всички поръчани, приети и публикувани статии на ищеца, което е в съответствие с разпоредбата на чл.190 от ГПК, и да се назначи вещо лице със задача да провери и уточни всичко в редакцията на вестника, счетоводството и касата – броя на статиите, какви суми са дадени за тях на ищеца, тиража на неговите публикации. Като не е съобразил тези обстоятелства и е потвърдил първоинстанционният прекратителен съдебен акт, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. Ето защо атакуваното определение, както и потвърденият с него акт, следва да бъдат отменени и делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,