Определение № 711 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11054/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в община Бургас срещу определение № 6954 от 26.09.2024 г., постановено по адм.д. № 1147/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта му, с която е изпратена административната преписка на кмета на община Бургас за произнасяне по жалбата на И. Р. Т. срещу отказ за обработка на декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 10 май 2024 г., обективиран в протокол от 14 май 2024 г. на орган по приходите в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в община Бургас. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Претендира разноски Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да определи частната жалба като основателна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба от И. Р. Т. срещу отказ за обработка на декларация по чл. 14, ал. 1 Закона за местните данъци и такси, обективиран в протокол от 14 май 2024 г. на орган по приходите в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в община Бургас, потвърден с решение от 17 юни 2024 г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в община Бургас. Първоинстанционният съд е установил обстоятелството, че И. Р. Т. е подал декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с искане за промяна на обстоятелства, свързани със собствеността върху недвижим имот. По искането е постановен отказ, който е бил потвърден от директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в община Бургас. За да остави жалбата без разглеждане първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за нейното разглеждане е обжалването й по административен ред. Съобразил е обстоятелството, че правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК се упражняват от кмета на общината. При това разрешение, обжалването пред директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в община Бургас не е обжалване пред решаващия административен орган, следователно не е изпълнена предпоставката за допустимост на оспорването. С определението си, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на И. Р. Т., прекратил е производството по образуваното административно дело, и е изпратил жалбата за произнасяне на кмета на община Бургас. Определението е неправилно. Спор между страните по отношение на фактите не е съществувал. От събраните по делото доказателства се установява, че И. Р. Т. е подал декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с искане за промяна на обстоятелства, свързани със собствеността върху недвижим имот. Декларацията е била приета и регистрирана с входящ номер 5202150528/10.05.2024 г. С подадената декларация лицето декларира, че е единствен собственик на облагаемия имот, като обосновава това обстоятелство с регистриран законов режим на разделност по смисъла на чл. 33 от Семейния кодекс. С протокол № 5202150528 от 14 май 2024 г. е отказана обработката на данъчната декларация на лицето. С решение № 94-01-17150/1 от 17 юни 2024 г., директорът на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в община Бургас е отхвърлил жалбата на И. Р. Т. срещу протокола от 10 май 2024 г. С искането си И. Р. Т. е поискал административният орган да признае възникнали от други юридически факти – регистриран законов режим на разделност по смисъла на чл. 33 от Семейния кодекс, права и свързаните с тях задължения. Административният орган е уведомил съпругата на лицето за направеното искане, която е изразила несъгласие за закриване на партидата по отношение на процесния имот. Административният орган е обективирал изявлението си в изричен отказ, изразяващ се в отказа му да обработи данъчната декларация. Следователно е налице акт по чл. 21, ал. 2 от АПК. Както се посочи и по-горе, не е налице отказ за приемане на декларацията, същата е била приета. Административният орган не може да откаже да приеме декларацията, ако тя е попълнена в съответствие с изискванията, включително с посочване на придобивното основание. В процесния случай е налице волеизявление на административния орган, обективирано чрез неговия изричен отказ за обработване на подадената данъчна декларация от лицето, с което пряко се засягат права и законни интереси на лицето, защото чрез волеизявлението си, представляващо отказ за обработване на данъчната декларация административният орган го е лишил от възможността да декларира имота, който счита, че е негов собствен. Нито административният орган, нито настоящата съдебна инстанция имат задължението да установят на кого принадлежи собствеността върху процесния имот. Дотогава, докато е налице спор за собственост между съответните лица по отношение на подлежащ на данъчно деклариране и облагане имот и когато всяко едно от тези лица декларира в съответствие със съдържанието на утвърдения образец на данъчната декларация, че е собственик, общинската администрация не може да реши на кого принадлежи правото на собственост. Общинската администрация е длъжна да приеме данъчната декларация на всяко лице, което декларира, че е собственик на имота и да я обработи или да откаже да я обработи. Дали наистина това лице е собственик, ще бъде установено с влязло в сила съдебно решение, ако съдът бъде сезиран за това. Волеизявлението на административния орган, обективирано като отказ да се обработи неговата декларация пряко засята негови права и законни интереси и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК. Тази съдебна инстанция определя като неправилно разбирането на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, както и разбирането му за приложимост на чл. 80, ал. 3 от ДОПК. Действително, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на им Съгласно чл. 4, ал. 5, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. В процесния случай, обаче не са налице обстоятелства по установяване, обезпечаване или събиране на местни данъци. Не се определя като правилно разбирането на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 80 от ДОПК. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК, Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица, като съгласно ал. 3, със закон може да се предвиди воденето на отделни регистри като част от регистъра по ал. 1. Законът за местните данъци и такси не предвижда воденето на отделен регистър като част от регистъра по ал. 1. Обжалването по чл. 80, ал. 4 от ДОПК обхваща и отказите за регистрация или дерегистрация в специалните регистри. В глава 11 регистрация на дял втори – отделни административни производства са предвидени два вида регистри по чл. 80, ал. 1 от ДОПК – регистър и база данни за задължените лица. Дори и да се приеме обстоятелството, че откриването на партида на недвижимия имот е част от регистърно производство, не изглежда да е вярно разбирането, че е налице предвиден със закон специален регистър по смисъла на чл. 80, ал. 3 от ДОПК, съответно отказът за вписване в този регистър да подлежи на обжалване по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове съобразно правилото на чл. 84, ал. 4 от ДОПК. Така направените изводи не могат да бъдат отречени от чл. 14, ал. 6, изречение второ от Закона за местните данъци и такси, съгласно който, в случай, че не е подадена декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32, служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението. Това обстоятелство обуславя съответно неприложимостта на чл. 80, ал. 4 от ДОПК, съгласно който актовете и отказите за регистрация или дерегистрация в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. При съобразяване на така направените изводи, определението на първоинстанционния съд следва да се определи като неправилно, да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение